Илиана Жекова

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема, госпожо Председател!

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който днес разглеждаме, е отговор, както казаха и колегите преди мен, на констатираните тежки нарушения и злоупотреби в частни домове за възрастни хора и нелицензирани обекти, включително застрашаване живота и здравето на настанените лица.

Тук е моментът да поздравя министъра на правосъдието господин Георги Георгиев и министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, въпреки че го няма в залата, за усърдието и волята чрез предложените законодателни промени да ограничат и спрат в зародиш предоставянето на нерегламентираните социални услуги. Това в действителност е много важно и ние трябва да отговорим на очакванията на обществото. Уважаеми господин Министър, всички тези нерегламентирани дейности да бъдат в зародиш прекратени.

В тази връзка, още в началото на изказването си ще заявя, че от ГЕРБ-СДС ние ще подкрепим на първо гласуване предложените промени, но същевременно искам да изкажа моите съображения по някои от текстовете и по-конкретно във връзка с приравняване на наказанията за различните видове социални услуги. Аз всъщност ще се аргументирам и ще се съсредоточа в социалния аспект на текстовете от Наказателния кодекс, тъй като не съм юрист и не искам да навлизам в тази правна полемика. Разбира се, както всички преди мен посочиха, три групи промени са в Наказателния кодекс – първата група промени е в Закона за административните нарушения и наказания и в Закона за социалните услуги.

И конкретно сега ще изложа моите мотиви, които ще ги развия малко по-подробно в сравнение с аргументацията си в Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът предвижда промените, чрез които се инкриминира предоставянето на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или социална услуга за осигуряване на подслон, или за асистентска подкрепа, когато е извършвана в нарушение или при неизпълнение на стандартите за качество на услугата, както и извършването им без необходимото лицензиране.

В тази връзка, следва да се направи разграничаване между различните видове социални услуги и да се оцени тяхната специфика. Бих искала накратко да Ви запозная, уважаеми колеги, с разликата между услугите в домашна среда, като услугата „Асистентска подкрепа“, която е включена в новосъздадените два члена – 141а и 141б към Наказателния кодекс и също в новосъздадения чл. 234д. Услугата „Асистентска подкрепа“ се предоставя в домашна среда и има индивидуален характер. Насочена е към подпомагане на човек с увреждане или възрастен човек в ежедневните му дейности. Асистентите не носят организационна или управленска отговорност. Тази тежест е върху доставчика, но при тази услуга той няма ежедневен контрол. Често услугата е временна, почасова с ограничен обхват на въздействие. Предполага активното участие на потребителя и възможност за избор и контрол от негова страна по отношение на това кой да му бъде асистент.

Резидентната грижа и подслон за сметка на това е услуга от институционален тип съгласно Закона за социалните услуги. Извършват се в специално организирана среда под постоянен надзор – включват структура, екип от специалисти, медицинска и социална грижа, като доставчикът носи директно отговорност за средата, персонала и потребителите 24 часа, 7 дни в седмицата.

Разликата между тези два вида услуги произтича и от различната степен на контрол и отчетност. В асистентската подкрепа се осъществява индивидуална услуга от един асистент, често в изолация от контролен механизъм в реално време. Доставчикът не може да упражни ежедневен надзор над работата на всеки асистент, нито върху условията в дома на потребителя. В резидентните услуги се поддържа ежедневен документооборот и контрол, има екипна работа, денонощно присъствие на персонал и вътрешни правила. Наказателната отговорност при възникване на опасност за живота и здравето има смисъл там, където доставчикът реално контролира средата, какъвто не е случаят при асистентската подкрепа.

На следващо място, има възможност за злоупотреба с наказателния инструмент. И какво имам предвид? Например при инцидент в дома на потребителя, например при падане от негова страна или припадък, или при влошено здравословно състояние, асистентът би могъл да бъде подведен под отговорност по чл. 141а, дори без да има виновно поведение, само на основание на твърдяно нарушение на определен стандарт. Това би компрометирало предоставянето на асистентската подкрепа, особено в отдалечени региони, където достъпът до социални услуги е ограничен, а броят на самотните възрастни хора, които имат нужда от грижа, е голям. В този смисъл приравняването на отговорността без разграничение по същността на услугата може да създаде негативен ефект и дефицит на доставчици и кандидати за асистенти.

Включването на асистентската подкрепа в предложените текстове на новите членове 141а и 141б поражда неравнопоставеност спрямо друга подобна дейност, а именно предоставянето на личната помощ, която обаче е регламентирана в Закона за личната помощ и не се счита за социална услуга. Това е породено от факта, че както асистентската подкрепа, така и личната помощ се предоставя в домашна среда. Въпреки че и двете услуги се предоставят в домашна среда, индивидуализирани са и често със сходни дейности по съдържание, само асистентската подкрепа е включена в Проектозакона, което създава дисбаланс и правна неравнопоставеност между сходни социални дейности.

Асистентската подкрепа и личната помощ са функционално и социално подобни, индивидуализирани услуги в домашна среда, извършвани от физически лица. Но от друга страна, изключването на личната помощ от чл. 141а и б, както и от 234д, смятам, че е юридически обосновано. Защо? Защото това не е социална услуга съгласно Закона за социалните услуги, няма стандарти, лицензиране и институционален контрол. Няма субект, който да носи юридическа отговорност като доставчик.

След всички тези аргументи смятам, че трябва да се прецизира включването на услугата „Асистентска подкрепа“ в Наказателния кодекс, именно по изказаните по-горе причини, най-вече защото това са различен по вид услуги. От всичко казано дотук, считам, че включването на асистентската подкрепа в текстовете на Наказателния кодекс е неудачно и непропорционално спрямо нейния характер и функция. И поради тези причини заявявам също, че от името на ГЕРБ-СДС ние ще направим съответните предложения между първо и второ гласуване, така че да можем да прецизираме всички текстове.

И последно, искам да завърша само, колеги. Смятам, че трябва да се познава в детайли нормативната уредба, свързана с контролните органи и функции на Агенцията за качеството на социалните услуги. Това е нова агенция, сравнително нова агенция, която функционира от 2019 г., когато е създаден и когато започва да функционира самият Закон за социалните услуги. Функциите на Агенцията за качеството на социалните услуги са регламентирани в Закона и там е предвидено, че Агенцията може при извършване на контрол и мониторинг да отнема лиценз на такива лицензирани доставчици на социални услуги, които не изпълняват стандартите за качество на социалната услуга. След като обаче бъде отнет този лиценз, тогава вече Агенцията за качеството на социалните услуги няма отношение към този обект, който може да продължи да съществува. И това е така. И това са всички тези домове – нерегламентирани, които бяха обект на тези проверки, които бяха извършени съвместно с екипите на Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалната политика. Мисля, че тук не трябва да се упрекват колегите от Агенцията за качеството на социалните услуги, защото те са си извършвали през тези години качествено и отговорно дейността. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)