Димитър Гърдев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание мотиви към Законопроекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс.

В съответствие с цялостната логика на правилата за определяне на подсъдността, която е развита в съдържанието на Наказателно-процесуалния кодекс, чл. 396 определя делата, които са подсъдни на военните съдилища.

При приемането на НПК през 2005 г. в тази част се възприема подходът подсъдността им да се определя чрез качеството на лицата, които извършват престъпление, което е съответно на специализацията на този вид съдилища. На това основание в чл. 396, ал. 1 НПК се изброяват изчерпателно няколко групи лица, чийто обединяващ признак е, че са военизирани:

1. военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;

3. резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв;

4. сътрудниците на органите от ведомствата по т. 1 и 2 при или по повод изпълнение на възложените им задачи;

5. гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба при или по повод изпълнение на службата им.

В отклонение от този признак към момента на приемането на НПК е запазването на подсъдността на военните съдилища по отношение на служителите в Министерството на вътрешните работи, когато извършеното от тях престъпление е при или по повод службата им – чл. 396, ал. 1, т. 5 от НПК. Основният аргумент за това решение е, че макар процесът на девоенизация на служителите в МВР да е приключил още през 2001 г., Министерството запазва йерархична структура, която наподобява тази на въоръжените сили.

През 2007 г. каталогът по чл. 396, ал. 1, т. 6 от НПК се допълва и с държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“. Основният аргумент за това решение е, че Агенцията се обособява от структура на МВР – Националната служба за сигурност. Само една година по-късно – през 2008 г. и двете отклонения се отменят с аргумент, че не следва служители, които не са военизирани, за извършени от тях престъпления подсъдността да е на военните съдилища, тъй като не отговарят на специализирания профил на тези съдилища.

Към момента на приемането на НПК през 2005 г. Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба са структури, които осъществяваха дейността си въз основа на оскъдна уредба в Закона за отбраната и въоръжените сили. На това основание служителите в тези структури са и военизирани. През 2015 г. се приемат двата отделни закона – Закона за Националната служба за охрана и Закона за Държавна агенция „Разузнаване“. За служителите в тях обаче се възприемат различни решения. За служителите на Националната служба за охрана се запазва военизацията, а служителите на Държавната агенция „Разузнаване“ се девоенизират.

До момента тази промяна в статуса на служителите на Държавната агенция „Разузнаване“ не е отразена в НПК и за извършени от тях престъпления при или по повод службата им подсъдността е на военните съдилища. Именно изменението в тази насока е предмет на настоящия законопроект.

Предложението по същество е следващата логична стъпка, с която на този етап да се постигне пълното съответствие на законодателната идея в НПК на военните съдилища да са подсъдни престъпления, извършени от военизирани лица. Този извод не се променя от съществуващата ал. 2 на чл. 396 от НПК. Това е така, защото още от създаването ѝ тя предвижда, че за да е подсъдно делото на военен съд, престъплението следва да е извършено от лице по ал. 1, но и с участието в същото престъпление на гражданско лице. Основанието за това законодателно решение е да не се налага при реализацията на наказателната отговорност на две или повече лица, които участват в извършването на едно престъпление, да се разделя разглежданото дело за това престъпление в две отделни дела – едното, от които да се разглежда от военен съд, а другото от съответния общ съд.

Предложената промяна е в съответствие и със становището на Европейския съд по правата на човека, изразено в Раздел V, Заключение на Решение по жалба № 1230/2017 г. от 28 ноември 2019 г. по делото „Мустафа срещу България“: „89. Доколкото имат специфична цел да разглеждат престъпления, свързани с военната служба, военните съдилища трябва да упражняват своята юрисдикция само спрямо членове на въоръжените сили.“

За да се предотврати прекратяването на неприключилите производства, които са заварени от влизането в сила на това предложение, се предлага те да се довършат по досегашния ред. Така промяната, която се предлага, ще се прилага само за наказателни производства, които ще се образуват след влизането в сила на този закон. Благодаря Ви.