Петър Славов

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Очевидно дебатът е за независимостта на съдебната система и за отношенията между властите и разделението между тях. И тъй като уважаваният от мен господин министър Георгиев постави няколко въпроса, директно към мен адресирани, затова ще си позволя да отговоря.

На първо място, това, което направих в моя мандат, когато Сарафов беше избран за изпълняващ функциите главен прокурор, е да оспоря неговия избор. Тъй като заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет беше свикано без уведомяване на министъра на правосъдието, а по силата на Конституцията министърът на правосъдието има право и правомощие да прави предложения за избор, включително на главен прокурор, изпълняващ функциите главен прокурор, за избор на всеки магистрат в системата, аз оспорих с това основание избора на господин Сарафов за изпълняващ функциите.

Разбира се, очаквано тогава за мен, Върховният административен съд прие, че министърът на правосъдието, забележете, нямал правен интерес от оспорването. Нищо, че самата Конституция изрично и Законът за съдебната власт дават това правомощие на министъра на правосъдието, което тогава нямаше как да бъде упражнено ефективно заради неуведомяване. Тоест първото, което може да се направи, е сега, тъй като нямаме изпълняващ функциите главен прокурор, за да се реши този казус, тъй като Прокурорската колегия бездейства, Вие да предложите кандидат – лице, за изпълняващ функциите главен прокурор, и то да бъде избрано в съответствие със Закона за съдебната власт, който беше гласуван с огромно мнозинство в началото на годината.

Второто нещо, което направих конкретно, пак по отношение на главния прокурор, изпълняващ функциите в моя мандат, в последните дни на мандата излезе публична информация, че при едно от шумните медийно известни дела е бил упражняван някакъв натиск с участието тогава на ръководството на прокуратурата. Тъй като имаше основателни съмнения – публични, аз подадох едно искане до Висшия съдебен съвет да извърши проверка на тези твърдения, които публично бяха направени. Висшият съдебен съвет каза, че няма основания.

Но това са две конкретни правомощия, които има министърът на правосъдието – както да предлага лица да заемат съответните позиции, така да иска тяхното отстраняване, така да иска и дисциплинарни проверки и проверки за някакви дейности.

И в тази ситуация на институционален вакуум, защото няма кой друг да каже, че нямаме изпълняващ функциите главен прокурор, от най-високото място в нашата правосъдна система имаме такова становище – мисля, че е редно да се направят съответните институционални действия. И това е отговорност и на Министерството на правосъдието, това е отговорност и на мнозинството в парламента. Благодаря Ви.