Въпросът ми е към вицепремиера Караджов. На предишния блицконтрол вицепремиер Караджов описа в следващите четири-пет години, предполагам, как ще бъдат изградени нови трасета на жп линиите, как ще бъдат модернизирани съществуващите и ще има междудържавен транспорт с държави като Македония, Турция, Албания и така нататък. На мен ми звучеше като план с харчене на четири-пет милиарда, купуване на нови мотриси – и електрически, и дизелови, на нови вагони, и разбира се, част от операторите ще бъдат либерализирани – доколкото знам, това е и по плана за ПВУ, ще има и частни оператори. Затова въпросът е… На участъка Перник – Радомир се получи един такъв ефект – офертите, които са подадени, са с почти 100 милиона разлика между най-ниската и най-високата оферта при обявени 460 милиона. Участъкът е труден, тежък – с два тунела, с високи виадукти, и проектиране, и строителство на гари.
Тук въпросът е, че ако се избере най-ниската оферта, вероятността да се случи това, което се случи в Ниш, и да берете гайлето след това или да се изпроектира някаква селска гара, която не отговаря за международните стандарти, защото е била по-евтина с няколко милиона, а не сте избрали някоя фирма, която е с по-висок престиж и с по-качествено строителство – ето тук е уловката. Моля да ми кажете методологията: пак ли ще бъде най-ниска оферта, или ще държите и на качеството, и на високите стандарти за международен транспорт?
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: