Тома Биков

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз не смятам, че въвеждането на религия е един маловажен въпрос, напротив – на мен това ми се струва една от най-важните промени, защото в по-голямата си част останалите промени са свързани с вътрешносистемни въпроси.

Въвеждането на задължително изучаване на религия е до голяма степен фундаментален въпрос и е нормално около него да се води сериозен дебат. Трудно е обаче да се води този дебат в дълбочина, защото в продължение на пет поколения, вече шесто, българските граждани са лишени от възможността системно да изучават принципите и основите на религията, да изучават – даже не да ги възприемат, не да вярват в тях, а да ги познават.

През 1945 г. комунистическата власт – без дебати, без становища от неправителствени организации, в рамките на няколко месеца решава да премахне религията като задължителен предмет в българското образование, и малко по-късно я заменя с научния комунизъм. Това е изучаване на ценности, между другото, и възпитаване в ценности, индоктриниране в ценности. Изучава се комунизъм в българската образователна система до 1989 г. България обаче не става светска държава в 1945 г.

Аз не съм чул нито един историк – народен представител, общественик, да твърди, че българската държава от 1878 г. е теократична и не е светска. Напротив, българската държава преди 1945 г. е светска, нейната държавна идеология е национализмът – имайте предвид, това рядко се казва, но е така – и междувременно се учи и религия в училищата. И образователната система не е теократична, тя е светска и преди 1945 г. Така че смятам, че въпросът за светския характер на българското образование би трябвало изобщо да не се обсъжда в момента.

Откъде обаче идва импулсът за светски държави, също трябва да си дадем сметка. Той идва от християнството, колеги, не идва от либералната държава, а той идва директно от Христос, от неговата фраза: „Кесаревото кесарю, Божието Богу“. Това е светската държава, но светската държава не означава атеистична държава. Светската образователна система не означава атеистична образователна система. Това са две различни неща. Едно е да си светска държава, в която плурализмът е водещ, в която би могъл да бъдеш християнин, православен, католик, мюсюлманин и какъвто прецениш, съвсем друго е атеистичната държава, която ти казва, че няма Бог! Ние сме живели и в едната, и в другата държава. Моето поколение е възпитавано в първите три години – до трети клас, в атеизъм, с подигравки за всички, на които им казваха „набожни“ тогава и им се подиграваха.

През 90-те години българската образователна система изпадна в тотална ценностна безпочвеност, защото през тези години се разрушаваше комунистическата образователна система, която беше индоктринирана, но на мястото на онази комунистическа ценностна индоктринация не дойде нищо, а дойде едно празно желание за обучение. Тя стана обучителна нашата образователна система, а трябва да знаете, че основната цел на масовото образование е преди всичко да формира обществото, не само да дава знания. Дори не е ясно дали знанията или формирането на обществената нагласа, която предстои да бъде дадена от следващите поколения, е по-важното нещо, което означава възпитаване в ценности.

Тук се каза от предишните говорещи, че трябва може би да се въведе предмет за ценности, само че въпросът е: кои ценности? Има най-различни ценности: има религиозни, има идеологически. Ако под „ценности“ възприемате идеологически ценности, можете да го кажете, но просто ценности… В този закон се предлага дори не да се проповядват ценности, а да се обучават децата и да получат базови познания за религиите.

И тук идва следващият въпрос: съществуват ли религиите в действителността, въпреки че те не съществуват в българската образователна система? Аз твърдя, че съществуват. И в тази зала, ако питаме – и господин Божанков дори каза, че той е вярващ човек, значи неговият живот под някаква форма се води от религиозни ценности. Съществуват различни религии – и основни, съществуват и секти, съществуват и всякакъв тип вярвания. Правилно ли е българските деца и българските граждани да не бъдат запознавани с някакви основни принципи на основните религии?