Ивайло Папов

Благодаря, госпожо Председател.

Госпожи и господа народни представители, господин Министър! Стигнахме до един много важен момент, за който говорим от няколко години. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме четвърта година в Народното събрание, но всеки закон си има време и дойде време ние да направим основен ремонт, а след като в Законопроекта, който предлага Министерският съвет, се предлагат 23 промени, ще се съгласите с мен, че ние стигнахме до основен ремонт на нашия закон за средното образование.

Какво виждаме в тези 23 промени? Хубавото нещо лично за мен е, че всички тези въпроси, които се дискутираха, като се започне от мандатност на директорите, дали децата, непокриващи държавните образователни стандарти, по някакъв начин трябва да бъдат спрени и да не стигат до по-горен курс на обучение – хубаво е, че ги виждаме, но за съжаление, част от нещата, които предлагате Вие, са виждането на Вас и на Вашата управляваща коалиция, с която ние не можем да се съгласим принципно, но за сметка на това пък други ще подкрепим. За какво говорим?

Тук имаше изказване и от ИТН, говореше се за мандатност на директорите. Мисля, че Вие бяхте точно председател на Комисията, когато ние предложихме в Четиридесет и осмото народно събрание законопроект. Имаше над 100 становища на директори, които отказаха. Лично за мен тази съпротива идва най-много от един от Вашите коалиционни партньори, който, да не бъда груб обаче, да кажем, са трудоустроили едни хора като директори по малките населени места и не трябва да им търсят работа, така че… Но за нас мандатността на директорите е важна и тя рано или късно трябва да стане факт. Говорим тук, водим тежки дебати. Да, един управленец не се създава за четири-пет години, но трябва да се даде възможност, ако той е добър, да управлява. Същевременно няма как да се съглася, че 30 години – директор. Тридесет години е твърде много. Може човекът да е бил най-добрият, обаче след това поне 10 години той лежи на стари лаври и какво правим? Затова всяко нещо трябва да има мандатност в образованието.

Кога ще видим възможност учениците до IV клас по някаква причина да повтарят, както ние обичаме да казваме? Тук отново говорим за нещо, което се надявахме да видим. Склонен съм да кажа, че нашето предложение за III и IV клас беше по-добро, но както казах, това са идеите на управляващата коалиция, те са си Ваши.

Относно мобилните устройства. Тук ще срещнем тежък отпор от учениците, особено в горен курс. И тези, които са влизали в училище не само да си водят децата, а които са били учители, влизали са с дневник под ръка, знаят, че там ще се изважда един стар телефон, ще се дава, ученикът ще дава друг. Моето предложение е, че тук по-скоро трябва да наблегнем на борбата на I – IV клас. Неофициално това се спазва в много училища, когато детето I, II, III или IV клас е заучено, че то няма да ползва телефон. Аз съм свидетел и съм виждал как децата в V клас не желаят да го ползват дотолкова, защото вече са свикнали. Просто трябва да ги превием, докато са по-малки.

Относно децата със специални образователни потребности. В началото на годината имаше една кръгла маса, която се направи в Народното събрание, на която говорихме за децата със специални образователни потребности. Данните, които аз знаех дотогава, е, че за 30 годни от едно на 10 хиляди децата са паднали на едно на 60, всъщност там се каза числото едно на 35. Това е едно взривно увеличаване! И не мога да се сетя кой от Комисията по образованието каза, че тези деца са отпаднали от училище. За съжаление, за 12 години от I клас идват твърде много деца. И дайте да си говорим честно – ние учителите не сме подготвени да се сблъскаме с такава голяма бройка. Затова, когато говорим за всичките тези неща – и обученията, ние трябва да наблегнем как да работим с такива деца.

Относно сегрегираните образователни учреждения. Ами в сегрегацията се достигна дотам, че твърде, много често професионалните гимназии бяха сегрегирани, защото се дадоха много повече часове на английския.

И само искам да свърша с едно изречение, което не исках да казвам: религия ще има в училище!