Александър Вълчев

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, ще кажа накратко защо ще подкрепим Закона. Според нас предложенията в своята цялост са необходими и навременни и както стана ясно от заседанието на Комисията по отбрана, се подготвят отдавна, минали са на обществено обсъждане и бяха защитени от ръководството на Министерството на отбраната.

Бих откроил на първо място предложенията, които запълват досегашните празноти в Закона – защитата срещу безпилотни системи. Създаването по същество на нова правна рамка за използването на оръжие и технически средства срещу дронове и други безпилотни системи при охрана и отбрана на военни обекти, пунктове за постоянна дислокация, формирования, техника и корабни платформи, включително извън техните бази, в днешните условия е изключително важно, защото по същество дава възможност да се реагира законово в съответните случаи.

Важни от гледна точка на правата на военнослужещите и цивилните служители в системата на Министерството на отбраната и Българската армия са и въпросите, които уреждат някои досегашни несъответствия, свързани със социалните им права, статута на курсантите, въвеждането на нова категория във военните учебни заведения „колежани“ с обучение по военни специалности под нивото на курсантите, но с възможност за развитие в системата на отбраната.

Към всичко това бих искал да отбележа и важния въпрос, предложен от Министерството на отбраната – въвеждането на правна уредба за организацията и дейността на Върховното главно командване – орган, определен в Конституцията, който подпомага президента при ръководенето на отбраната и въоръжените сили. Въпросът е висящ от десетилетия и сега се прави опит да се изчистят въпроси по начина за неговото функциониране.

Чл. 114 от Закона за отбраната регламентира формирането на Върховното главно командване с въвеждането на положение на война или военно положение или с фактическо започване на военните действия. То се формира от президента на републиката като върховен главнокомандващ във военно време и ръководител на отбраната на страната. В ал. 3 е посочен и съставът на Върховното главно командване и правото на президента да определи и други лица.

Ние подкрепяме разработването на така наречените постоянни оперативни процедури, които да определят начина за неговото функциониране. Подкрепяме и заявената цел да се въведе ред, при който всяка институция знае своята роля и отговорност в случай на криза или военно положение. Подкрепяме предложението същите да се предложат от министъра на отбраната до Министерския съвет, който да ги внесе, и същите да бъдат утвъртени с указ на президента.

Но от ИТН се надяваме процедурите да бъдат така разработени, че с прилагането им да не се ограничава или размива отговорността по ръководството и вземането на решения, доколкото във Върховното главно командване се ръководи отбраната на страната във военно време – и това всъщност е начинът на функциониране на държавата в такъв период, като се има предвид, че в неговия състав влизат министър-председателят, министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, министърът на икономиката, министърът на регионалното развитие и редица други ръководители на ведомства и държавни организации.

В заключение искам да кажа, че се надявам на такъв консенсус, какъвто имаше в Комисията по отбрана. Мисля, че мисълта на всички нас е защитата на страната. Благодаря Ви.