Ивелин Първанов

Госпожо Председател, от ВЪЗРАЖДАНЕ ще направим предложения между първо и второ четене. Искам да бъде отбелязано за протокола.

Предлаганите промени са широко рекламирани като социални придобивки за военнослужещите, но всъщност тези социални придобивки в голяма част няма да изпълнят функциите, които са заявени. Примерно военнослужещите ползват годишен отпуск, различен от този, който е на цивилните служители. Вече имаме военнослужещите с 40 дена отпуск и такива с 54 от летателния състав. При това положение заложеният лимит от три години за ползването им ги ощетява поради една много проста причина. Тъй като неокомплектоването с личен състав води дотам, че имаме допълнително натоварване на военнослужещите – дават допълнителни дежурства, участват допълнително в учения, да не говорим, че са ангажирани с борбата с различни бедствия и аварии, тоест военнослужещите имат много по-голямо натоварване и според нас тригодишното ограничение за изчистване на отпуските точно за военнослужещите не работи.

Но това скрива един голям проблем – проблема с окомплектоването с личния състав. Защото, въпреки че бяха повишени заплатите, предвидени в този бюджет, това не успя да свърши своята основна функция. А основната функция е ние да окомплектоваме мирновременно армията на 100%. Защо не можем? Не можем поради една много проста причина – рейтингът ѝ постоянно пада и най-вече на политическото ръководство.

Да не забравяме какво се случи преди малко повече от месец. За пръв път в историята нашият официоз на Министерството на отбраната беше иззет от поделенията и беше пуснат нов тираж, защото се случи голям гаф. Заместник-министърката направи изявление, несъвместимо с позицията на Министерството на отбраната – гаф, който компрометира политическото ръководство в армията пред въоръжените сили.

От направените предложения особено внимание искам да обърна на термина „възпиране“, който се въвежда в новата т. 2, ал. 2 на чл. 6. Какво точно обаче означава „възпиране“, ние нямаме като формулировка в българското законодателство. Може да бъде тълкувано в доста широк диапазон. Може да бъде тълкувано като изпреварващ удар, като обезоръжаващ удар, дори като известна агресия. Какво точно означава „възпиране“? Каква е тази заявка? Излишно дрънкане на оръжие или нещо друго?

Неслучайно господин Славов подигна въпроса и с един друг термин – „извънредно положение“. В българското законодателство нямаме изричен закон за извънредно положение. Единственият случай досега, когато беше въведено извънредно положение, това беше по волята на президента и Народното събрание по време на така наречената пандемия. Тоест и тук имаме възможност за тълкуване и за преиначаване.

В т. 15 думите „от мирно във военно положение“ се заменят с „извънредно положение, военно положение или положение на война“. Тоест ние тук вече правим разлика между военно положение и положение на война. Какво означава това? Трябва да притъпим вниманието на обществеността, когато сме в състояние на война, и да кажем, че е само военно положение, защото досега то не е било въведено.

Другото нещо, което е – предлага се утвърждаване от президента. Чл. 114: „Дейността на Върховното главно командване се осъществява въз основа на процедури, утвърдени с указ от президента на републиката, но по предложение на Министерския съвет.“ Още една ситуация, която в случая се представя като достойнство, но което според нас си е недостатък. Това е, че изграждането на това командване, което се е отложило с 35 години, в случая не обслужва някакви задачи и цели, стоящи пред нашата национална доктрина, а по-скоро се стреми да подчини българските въоръжени сили на чуждо командване, на чужди интереси, на Върховното главно командване в Брюксел. Това е просто една дребна крачка напред и аз виждам, че социалните придобивки са просто една пушилка, която иска да скрие основната цел на първата крачка, която се цели да бъде направена с този законопроект.

И тук изобщо не искам да споменавам и другото нещо, където наричаме „колежани“ хора, които имат военно звание. Те си имат военно звание – кой е ефрейтор, кой е редник. „Колежанин“ звучи, меко казано, подигравателно. Нима служителите в Академията ги наричате „академик майор“ или „академик капитан“?!