Димчо Димчев

Благодаря, госпожо Председател.

Да, гласуваме Законопроект, който разглежда дълговременни неуредени въпроси, като удължаване на военната служба, давност на отпуските, разширяване на обхвата на обучение в образователните институции на Министерството на отбраната на служители от други министерства и така нататък. Но някак си, така между другото, се вкарват и поправки, които са, меко казано, дискусионни.

И тук може би ще прозвучи като реплика на изказването на господин министъра, но той спомена относно Върховното главно командване. Господин министър, чл. 20, т. 3: „Президентът ръководи Върховното главно командване при военен конфликт или война.“

Само, че тук също така – в чл. 114 и тази ал. 5, която влиза и която е твърде дискусионна: „Дейността на Върховното главно командване се осъществява въз основа на процедури, утвърдени с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет.“ Тоест лека-полека забелязваме едно орязване на функциите на президента. Това, между другото, не е прецедент и дори само с този законопроект. Наблюдаваме го последните седмици – как президентската институция лека-полека се превръща в нищо повече от една декоративна фигура със звание, но не и с реални управленски функции.

А иначе това, което господин Първанов спомена в своето изказване, аз ще допълня и в чл. 53, ал. 2, където: „Изпълнението на задачите от въоръжените сили на Република България може да се осъществява съвместно или координирано със сили на НАТО или от държави – членки на Европейския съюз.“ Значи отпада „военно време“ и се прибавя и „мирно“. Тоест вървим още една стъпчица, може би малка, но сигурна, към по-голяма зависимост от членството ни и съответно задълженията ни, които имаме по тези международни договори с тези съюзи.

Член 56, разбира се, е не по-малко дискусионен със своята точка „а“ относно възпирането, защото тук наистина „възпиране“ може да се тълкува доста широко, аз го приемам и като превантивен удар, защото – само един пример: какво става, ако имаме ято дронове над Черно море, съответно мирно време, това не е извънредна ситуация, не е военно време, не е война. В този случай, след като имаме европейски щит на НАТО, НАТО именно ще вземе решение за, примерно, превантивен удар. Може да се свалят дроновете, но може да се изпрати ракета примерно до Крим, а това вече е влизане във война.

Затова ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепим Законопроекта, въпреки че урежда наистина доста въпроси, свързани с отпуски, социални надбавки и така нататък. Благодаря.