Господин Димчев, искам да Ви направя бележка и да Ви кажа, че не съм съгласен с Ваш сериозен пропуск, според мен… Да, съгласен съм по принцип с критиката, но не съм съгласен с Ваш сериозен пропуск, защото Вие пропуснахте да уточните най-важното.
В чл. 56 от Законопроекта се говори за мирно време. Ясна е дефиницията за възпиране, че е мътна, то всъщност я няма, но считам, че трябваше повече да наблегнете на факта, че първо, в момента изведнъж в мирно време се появява тази възможност за възпиране и второ, по-същественото, говорейки за образование, считам, че трябваше да обърнете внимание, че липсват всякакви дефиниции.
Ние не можем да говорим за образование на военните, да, и на деца, които ще ходят да се учат, при положение че самият законопроект и Законът в бъдеще не визира нищо ясно относно дефинициите. Образование без дефиниции няма. Тоест считам, че това е слабост във Вашия коментар, защото Вие не сте човек, който пропуска такива детайли. Смятам, че не е нарочно, и се надявам, да е така.
Също искам да ми разясните как, при положение че ние нямаме постоянен структурен състав на Министерския съвет – чл. 114, който визира какво ще обхваща Върховното главно командване, изброява редица министри, които са толкова много, че са повече от прогимназиален клас в селско училище – как точно при една промяна на структурния съвет на Министерския съвет тези министри ще осъществят изискванията на чл. 114 за Върховното главно командване? Благодаря Ви.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: