Христо Гаджев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже дебатът, както гледам, става интересен и се използват много внушения, ако трябва да сляза на това ниво, тогава бих казал, че всъщност ВЪЗРАЖДАНЕ защитават ало измамниците – да не може българската държава да ги преследва (шум и реплики), когато избягат в Румъния. Както впрочем и румънските ало измамници, когато мамят български и румънски граждани, да могат да дойдат. Но в крайна сметка, понеже дебатът върви, нека да Ви прочета всъщност какъв е Протоколът, който толкова много плаши ВЪЗРАЖДАНЕ.

„Протокол между правителството...“

Няма да е дълго, то е две страници.

„Протокол между правителството на Република България и правителството на Румъния за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за трансгранично полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси от май 2009 г.“ Така.

„Правителството на Република България и Правителството на Румъния, наричани оттук нататък страните, като имат предвид промените в част от компетентните органи, страните в период след подписването на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния…“ – все пак са минали 16 години – „и като отчитат намерението на страните да регулират честотата на срещите на съвместната работна група, създадена в съответствие чл. 25 от Споразумението, постигнаха съгласие за изменението на Споразумението, както следва…

В чл. 2, ал. 1 Споразумението се изменя така: „Органи за българската страна са: Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, Дирекция „Миграция“ и териториалните структури на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Технически операции“, Агенция „Митници“.“

Така че тук току-що преди малко направената идея за предложения е всъщност да си бяха прочели документа, щеше да бъде доста по-лесно. Малко се получава, че ВЪЗРАЖДАНЕ, като че се е заразила тук от ВЕЛИЧИЕ, че не четат документите.

„За румънската страна са: Румънската полиция, Румънската гранична полиция, Генералният инспекторат на румънската жандармерия, Генералният инспекторат за миграция на Министерството на вътрешните работи, румънските митнически власти към Министерството на финансите.

Наименованията на централните органи по чл. 2, ал. 2 от Споразумението се изменят, както следва: за българска страна – Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на МВР, за румънска страна – Център за международно полицейско сътрудничество към Генералния инспекторат на румънската полиция.“

Чл. 2. Терминът „трансгранично преследване“ е използван в чл. 6, ал. 2, т. 10… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Спокойно, имаме 40 минути.

Член 8 от Споразумението се заменя с термина „трансгранично преследване по горещи следи“.

Чл. 8, ал. 1 от Споразумението се изменя, както следва: „Служителите на органите на една от страните, които в своята държава преследват лице – тоест има преследване по гореща следа, тоест, както казват, полицейска гонка – което е заловено при извършване или участие в извършване на престъпление, за което се предвижда издаване на европейска заповед за арест – тоест за определено количество престъпления – имат право да продължават преследването, без ограничение във времето, на територията на държавата на другата страна без предварително… са разрешени само когато поради спешни обстоятелства не е възможно да бъдат уведомени предварително за влизането на нейна държавна територия“.

Тоест ако гониш някой през Дунав мост, да не чакаш на другата страна, ако не може да реагира една от двете страни, а да може да се продължи, за да не избяга престъпникът. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.)

Чакайте малко.

Ако трябва да бъдем точни, колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ, който се изказа, то по Дунав мост Споразумението не важи, защото не важи по вода. Само по земя и по въздух, тоест със самолети се гонят. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.)

Така е по Вашето становище, така го казахте. Това беше тук голямата опасност. Ще обикалят през Дуранкулак.

Същата процедура се прилага и в случаите, когато преследваното лице е избегнало проверка на правоприлагащите органи и има основателни подозрения и причини да се смята, че лицето е извършило престъпление, или е избягало от място за задържане, демек избягал затворник, или докато е изтърпявало наказание за лишаване от свобода. Голям проблем.

И сега да се върнем. Трансграничното преследване по горещи следи може да се извършва по сухопътни и въздушни граници, което тук е големият проблем за ВЪЗРАЖДАНЕ – че може да се извършва преследване на престъпник по земя и по въздух.

Член 3. Член 25 от Споразумението се преименува, както се казва.

„Член 25 – Проверка на изпълнението“

Чл. 25, ал. 2 се премахва.

Член 25 от Споразумението се допълва с алинеи 2 и 3, които гласят следното: „Съвместната работна група провежда срещи последователно на Република България и Румъния поне веднъж годишно, когато и както е необходимо, по инициатива на всяка една от страните. Ежегодно страните анализират и се информират взаимно в рамките на съвместната работна група по ал. 1 за евентуална необходимост за преглед на осъществяваните оперативни дейности, включително трансграничното наблюдение и трансграничното преследване по горещи следи в зависимост от развитието на оперативната обстановка и тенденциите в трансграничната престъпност.“

Тоест събират се да се видят.

Член 4. „Член 27 – Влизане в сила“

„Чл. 27. Настоящото Споразумение може да бъде изменяно със съгласието на страните. Измененията на Споразумението влизат в сила по реда на ал. 1, като настоящата ал. 3 в чл. 27 от Споразумението става ал. 4“.

Общо взето, това е. И това е големият проблем за ВЪЗРАЖДАНЕ, в който видяха национално предателство, заплаха за националната сигурност, шпионажи и така нататък, и така нататък.

Тези три параграфа, където хората се събират да се координират и ще могат да преследват с патрулки по границата. Толкова за капацитета.

И тук втората тема, която бих искал да засегна, госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, между другото, касае едно решение на Конституционния съд по жалба от ВЪЗРАЖДАНЕ и от „Има Такъв Народ“ – мисля, че е от 2024 г., която касае точно сроковете между първо и второ четене на закони за ратификация. Между другото, е много интересно. Предполагам, колегите юристи от ВЪЗРАЖДАНЕ са запознати с него, ако не, има го на интернет страницата на Конституционния съд – както определението, така и мотивите към него. И там изрично се казва, че в Законопроекта за ратифициране единственото нещо, което може да се прави, е в антетката – в този параграф единствен, и когато няма срок, тъй като няма нужда от подготовка за толкова сериозно изменение, Конституционният съд е приел, че за разглеждане в две четения в едно заседание е приемлив, тъй като единствените допустими редакции по такъв законопроект са редакционни. Между другото, Конституционният съд правилно отбелязва, че няма никакъв проблем да се разгледат на две четения в едно заседание. Ако имате проблем с Конституционния съд, аз не коментирам неговите решения.