Станислав Балабанов

Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги, уважаеми български граждани! Когато има смислени предложения в така предложените проекти, „Има Такъв Народ“, разбира се, чисто практично ще ги подкрепи. Въпреки различията ни като политически партии, „Има Такъв Народ“ на първо четене ще подкрепи Проекта на Николай Денков с внесените му предложения, защото виждаме, че едно от тях касае мандатността на директорите в училищата – нещо, което „Има Такъв Народ“ заложи в програмата си за образование още преди четири години. Благодаря на господин Денков и на „Продължаваме Промяната“, че вече узряха за идеите на „Има Такъв Народ“, отдавна предложени в нашите политически програми. Разбира се, и темата с изкуствения интелект е нещо полезно, което гледа към бъдещето, така че има смислени неща в този проект, които ние, така или иначе, ще подкрепим.

„Има Такъв Народ“ на първо четене ще подкрепи и Закона на Министерския съвет – разбира се, с много условности, защото в разговори и с министъра, и с колегите между политическите групи стигнахме до извода, че между първо и второ четене ще се направят много предложения от наша страна по теми, които според нас в момента касаят допълнителни промени.

Изказването ми ще го заложа в темата, свързана с атестацията, която касае първото четене на предложението от Министерския съвет, с атестирането на директори и учители, защото няма спор, че проблематиката, свързана с правилата за организация и провеждане на предучилищното и училищното образование, е тема, която, така или иначе, ни вълнува като общество, защото това касае нашите деца. Затова към създаването на ясни и непротиворечиви правила за тази дейност наистина следва да подходим изключително отговорно.

Част от съдържанието на Закона за предучилищното и училищното образование са правилата за атестация на педагогическите специалисти. Съществуването на такава уредба е напълно логично и изцяло в съответствие със стандартите, заложени в националното ни законодателство за всички категории работещи хора. Тези правила са насочени към периодична проверка на качеството на преподаване, каквато безспорно трябва да има. Смятаме обаче, че предложенията в обсъждания проект в тази част следва да се преосмислят в няколко важни за нас насоки:

Първо, предложеното залагане на критерии за атестация в Закона вероятно е предизвикано от желанието за създаване на по-голяма устойчивост на уредбата. В същото време обаче предложенията за съдържание на тези критерии според нас не постигат крайната цел всеки педагогически специалист да знае по принцип по какви показатели ще се оценява работата му и въз основа на какви индикатори ще става това. Смятаме, че е така, защото трудно може да се определят като обективни предложените в чл. 228 критерии в частта им, например: приносът на специалиста за „развиването на компетентност и осигуряване на благополучие на децата“; приносът на специалиста за „постигането на целите за развитие на институцията“. Това е така, защото е практически невъзможно да се формулират обективни индикатори за оценка на тези критерии.

На това основание и въз основа и на други аргументи смятаме, че следва да се запази досегашният ред за определяне на критериите за атестация на педагогическите специалисти, тоест с държавен стандарт, създаден в рамките на изпълнителната власт след широко обсъждане с всички заинтересовани страни. В разговорите с министъра на образованието наскоро разбрахме, че такива консултации вече се провеждат.

Второ, предлага се периодът на атестация на педагогическите специалисти да се намали от 4 години, както е в момента, на „ежегодно“. Разбираме прагматичните мотиви за това предложение, но смятаме, че периодът „ежегодно“ е твърде кратък. Той ще създаде необосновано стресова работна среда, което със сигурност ще се отрази на качеството на работата – и на преподаватели, и на директори. Затова ще предложим срокът да се преосмисли и да се заложи в размер, който да осигури спокойни условия на работа на педагогическите специалисти.

Трето, от сериозно преосмисляне се нуждае и предложението отрицателната атестация да води до незабавно прекратяване на трудовото правоотношение на педагогическите специалисти. По действащите правила е заложен механизъм, който да даде възможност на специалист с отрицателна атестация в рамките на една година да положи усилия да коригира слабостите в работата си, които са довели до отрицателната атестация. Затова смятаме, че следва внимателно да се обсъди дали да се запази този механизъм, или той да се замести с нови правила, които обаче да дават достатъчни гаранции, че атестацията няма да се използва за разправа с конкретни педагогически специалисти по съвсем други причини. Факт е, че въпреки увеличения интерес към образованието по педагогика, все още сме с кадрови дефицит на преподаватели. Затова и смятаме, че усилията в развиването на новите правила за предучилищното и училищното образование трябва да се насочат към създаване на основания за допълнителна мотивация на педагогическите специалисти да се грижат, образоват и обучават децата ни.

Сега, уважаеми колеги, със сигурност по всички тези точки ние ще предложим между първо и второ четене нашите предложения за промени. Тук и с министър Вълчев обсъдихме възможността да има и Съвет за съвместно управление, който, разбира се, чисто коалиционно взима решенията между трите партии в това управление, за да сме сигурни, че второто четене ще бъде изрядно подготвено – пускайки този закон на второ четене, да сме сигурни, че той ще бъде наистина практичен за образователната ни система и ще гарантира спокойствието на работа както на педагогическите специалисти, така и на директорите в българските училища. Благодаря.