Станислав Балабанов

Госпожо Георгиева, разбира се, времето, което имаме ние като народни представители между първо и второ четене, ще даде възможност наистина за задълбочен и практичен анализ на предложенията, за да можем с предложенията, които ще дойдат – и от нас, предполагам, че и от други формации, по темата, наистина консенсусно да стигнем до нещо, което ще бъде абсолютно работещо, за да не допускаме изкривяване във времето. Това е целта на комуникацията между двете четения, защото тук това е надпартийно – няма интерес нито една политическа формация да лидира този процес. Имаме интерес заедно да постигнем максимума от този закон.

Така че наистина между първо и второ четене отново ще водим задълбочен разговор по всяко едно от нещата, които коментирах до момента. Разбира се, и министър Вълчев ще бъде на тези разговори, за да можем да постигнем ефект.

На колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ – ние си говорихме преди моето изказване по отношение на Вашето предложение. Единственото, което ме притеснява, е, че атестирането като форма освен в българските училища съществува и в други академични среди, в университети и прочее. Ако го махнем от едното място, а остане в другото, малко като че ли ще изглежда, че по някакъв начин има два аршина на действие в тази посока.

Самото атестиране не е проблем, когато има ясни критерии за това. Наистина е смислено да работим и по отношение на конкретни критерии, защото, ако дори остане ежегодно това атестиране, да знаем под каква форма то ще бъде практично насочено и какви ще са реалните оценки. Защото, ако пък няма никакви критерии или абсолютно субективно е оценяването примерно на местните администрации, които извършват тази дейност в българските училища, тогава се създава едно много сериозно подозрение да не би случайно на местна почва да има друг тип интереси в конкретното училище или друг тип интерес примерно на местната власт в това училище. Защото можем да гледаме и нещо подобно, тъй като такива неща, ако не бъдат наистина конкретизирани и вкарани в ясни и конкретни рамки, могат да създадат предпоставки за нещо, което не трябва да допускаме занапред.

Така че по-скоро нека да помислим под каква форма наистина ще бъдат практично насочени атестациите в българските училища, за да избегнем всякакви спекулации по темата.

Това, за което използвам възможността – само последно, господин Председател – да допълня към господин Денков. Наистина предложението за мандатност на директорите е смислено. Трябва да помислим точно в какъв срок да бъде то, тоест колко да бъде срокът на конкретния мандат, защото в крайна сметка, ако наистина един директор върши практична и хубава работа, да знаем колко време има, за да я свърши докрай. Благодаря.