Елисавета Белобрадова

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Моето изказване ще бъде концентрирано главно върху Законопроекта, внесен от Министерския съвет, както и някои допълнения и коментари върху това, което казаха преждеговорившите колеги.

Първо, по отношение на Законопроекта на Министерския съвет. Той съдържа редица предложения, които заслужават позитивна оценка. Да започнем с това, защото наистина съм съгласна, че темата за образованието не просто трябва да бъде надпартийна, а дори и да има несъгласия, те трябва да бъдат изцяло на експертно ниво сложени.

Затова ние ще започнем нашата оценка с позитивните характеристики. Сред тях се открояват усилията за въвеждане на дефиниции, общи правила в чувствителни, ключови за развитието на системата области, като ранно детско развитие, езикова подкрепа, образователна интеграция и десегрегация. Предвидена е изрична гаранция за достъп до безплатно образование на децата и учениците със статут на временна закрила, както и облекчаване на нормативните изисквания спрямо частни детски градини и училища по отношение на приема. Положително е и намерението да се разшири обхватът на образователните цели чрез включване на социално-емоционални умения. И това са стъпки в положителна насока, които ние оценяваме и ще подкрепим в следващите етапи и в работните групи.

Проблемът обаче е, че Законопроектът оставя сериозни основания за тревога. Той не отговаря на най-съществения системен проблем в българското предучилищно и училищно образование, а именно неспособността на системата да дефинира, предоставя и гарантира качествено образование. Вместо да изгради стабилна архитектура от правила и механизми, насочени към тази цел, Проектът въвежда множество изменения, които рискуват да задълбочат проблемите, включително чрез разпокъсани и прибързани решения, липса на координация между нивата на управление и тенденции към ограничаване на отчетността и участие на общностите.

Да започнем с липсата на дефиниция за качествено образование и правата за неговото гарантиране. Въпреки че Законът формулира принципа за равен достъп до качествено образование, нито действащата му редакция, нито предложенията от Закона за изменение и допълнение изясняват какво означават тези понятия. Това води до формализъм и затруднява провеждането на ефективна политика, ориентирана към резултатите.

Ние, разбира се, между двете четения ще внесем необходимите промени, ако нашият законопроект не мине на първо четене, и се надяваме министърът и всички останали колеги да обърнат специално внимание на това, за да може заявките, които са направени, всъщност да бъдат реализирани.

Още по-проблематично е, че липсва завършена система от правила за управление на качеството, въпреки че тя е предвидена още от 2015 г. Системата продължава да функционира без ключов държавен образователен стандарт за управление на качеството, без професионално структурирани механизми за оценка и обратна връзка и без реална възможност за отчитане на резултатите в системен план. Това води до силна бюрократизация и прехвърляне на отговорността за качеството върху учениците и техните семейства.

Аз съм изключително доволна, че господин министърът говори за отпадане на формализацията, за намаляване на бюрокрацията, обаче това трябва да бъде неговото настояване – постоянно настояване, трябва да бъде по някакъв начин обективирано и в настоящия законопроект на Министерския съвет, а то не е. Предлаганите изменения не само не коригират този дефицит, а дори го замъгляват с въвеждането на термини, като „благополучие“, които в отсъствието на ясно съдържание рискуват да изглеждат като формулировки без практическа стойност.

По отношение на темата, която много колеги повдигнаха – да, наистина в Законопроекта на Министерския съвет липсва тотално... нито една дума по отношение на цифровизацията, на изкуствения интелект, изобщо за дигитализацията. Ние, от своя страна, в нашия законопроект, внесен от мен и от група народни представители, сме дали изключително ясна и подробна формулировка на това как да се решат проблемите и как въобще да се въведе темата в законодателството. Ние предлагаме да бъде изрично заложено това държавата целенасочено да насърчава внедряването и използването на иновации и технологии в час, включително и на изкуствен интелект. Ключово е създаването на цифрово съдържание, дигитализирани процеси, управлението на образователната система чрез единна база на данни и насърчаване на научни изследвания и иновации в областта на технологиите.

Създаването на специализирани системи с изкуствен интелект може да подпомогне педагогическите специалисти в няколко ключови направления: адаптиране на учебното съдържание според потребностите на учениците, създаване на индивидуални учебни планове, подготовка на материали за текущи изпитвания, обективно оценяване и оптимизиране на административната дейност.

Изкуственият интелект не е просто да влезеш в ChatGPT. Изкуственият интелект и изобщо цялата възможност на дигитализацията на процеса трябва да бъде в помощ на учителите. Но и ние трябва да им дадем обективна възможност чрез законите –чрез внесените промени в Закона, всъщност да могат да се възползват от тези улеснения, да индивидуализират своите учебни планове и да помогнат на учениците да имат едно по-качествено образование.

И „Демократична България“ предлага тези промени с убеждението, че образованието не трябва вече да се движи по инерция. Изкуственият интелект е средство, което ще даде на учителите нови възможности, ще развие нови и по-важни компетентности на учениците и ще осигури на бизнеса по-добре подготвени кадри. Ние това не го видяхме в Законопроекта на Министерския съвет. На последната Комисия по образованието всъщност министърът имаше дълго изказване, от което всъщност разбираме, че той наистина подкрепя един балансиран подход към това, без да се фокусираме върху дигиталните умения. Но пълната липса в Законопроекта се надяваме всъщност с нашите предложения да бъде компенсирана между двете четения.

Следващата тема, разбира се, е един от най-дискутираните проблеми – въвеждането на задължителния предмет добродетели и религии, без достатъчно яснота по ключови въпроси. Как ще се впише новият предмет в съществуващите учебни планове? Какво ще отпадне, за да се освободи място за него? Кой ще го преподава и с каква квалификация? Какви ще бъдат съдържанието и методите на преподаване?

Най-големият проблем, колеги, е, че ние всъщност нямаме никаква представа какво ще се преподава в предмета добродетели. Никой няма – нито Министерството, нито колегите. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Всичко е едно пожелателно изказване как ние ще си учим децата да бъдат по-добри.

Проблемът обаче не е само в самото поставяне на темата с добродетелите и религиите, а в липсата на яснота и системен подход. В момента теми, свързани с морал, ценности, религиозни традиции, вече присъстват в различни предмети и образователни цели. Ако това съдържание не се реализира на практика, проблемът не е в липсата на отделен предмет, а в липсата на механизми за проверка, развитие и подкрепа. В този смисъл предложението изглежда като опит за формално решаване на системен проблем чрез инструмент, който не може да го адресира ефективно. И въпреки това ние ще се опитаме заедно с нашите промени да дадем предложения за това какво трябва да съдържа този предмет, защото иначе засега той е лишен от съдържание.

Особено притеснение породи и подходът към частта религии. Предвиденото преподаване на религия само в рамките на едно вероизповедание би изключило други деноминации, признати от Закона за вероизповеданията, и би нарушило принципа на равнопоставеност и приобщаване. Училището трябва да бъде място, което да обединява децата и да ги учи да се чувстват част от общност, а не да ги разделя по вяра и принадлежност.

Следващата ни критика е разширяването на възможностите за санкции и за административен натиск. В редица параграфи на Законопроекта се наблюдават тенденции към улесняване на налагането на санкции спрямо ученици и родители, без едновременно с това да се гарантира реална подкрепа. Някои от мерките са формулирани така, че да позволят отстраняване на ученици от учебния процес при твърде общи основания без присъствие на педагогически специалист или родител. Санкциите се дублират и трансформират в мерки, за които не важат същите изисквания за отчетност, прозрачност и право на защита.

Наред с всичко останало в Законопроекта се предлагат изменения, които ограничават правомощията на обществените съвети, включително правото им да съгласуват учебни планове и избора на учебници, централизирано въвеждане на нова административна структура – Национален център за кариерно ориентиране, без предварителен анализ за нуждите от нея.

Премахват възможността кметът да определя неучебните дни при извънредни обстоятелства – още една стъпка към ограничаване на местната автономия.

Всички тези проблеми в Законопроекта ни водят отново към проблема за това ние, когато приемаме на хартия дадени ограничения, задължаваме децата да бъдат добродетелни или ги наказваме, всъщност как го правим и какъв ще бъде процесът по това? И ако трябва отново да говорим за добродетели – те, разбира се, че трябва да бъдат разглеждани през призмата на универсалните граждански и европейски ценности. И липсата на конкретна програма, учебен план и педагогическа рамка при толкова чувствителна материя е сериозен риск. Тя може да доведе до формализъм, идеологизация, разделение на училищната общност.

Едно истинско образование изисква устойчиви правила, подготовка на преподаватели и ангажимент на общността. Поради тази причина и поради още куп, разбира се, конкретни критики, които ние ще отправим между двете четения, ние ще се въздържим от подкрепа на този законопроект. Но наистина се присъединявам към всички останали колеги – към колегата Балабанов, към госпожа Фандъкова и към всички, че в този дискурс, който се надяваме да остане изключително само експертен, ние ще влезем не просто добронамерено, ние ще влезем и ще подкрепим всяка една инициатива, която има смисъл и която има стойност. И ще застанем зад усилията на която и да е политическа сила да подобри българското образование, да го направи модерно, да го направи съвременно и да го направи достъпно за всяко едно дете. Благодаря Ви.