Андрей Чорбанов

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър! Аз само ще развия няколко от тезите съвсем накратко, които господин Балабанов вече засегна.

Първата от тях е по отношение на този дебат, който е за годишната атестация. Разбира се, има много гледни точки и търсим някакъв работещ механизъм. Аз лично съм оценяван на годишна база всяка година. Само че работата в Академията на науките и в университетите е доста по-автономна, доста по-независима, за сметка на тази в образователната система, когато става дума за училищното и предучилищното образование. Там в много по-голяма степен има зависимост от йерархичните структури, така че търсим работещ механизъм, за който да може да бъде направено всичко възможно най-прозрачно, като един от тях е например обжалването на решенията да бъде на една инстанция по-нагоре. Някак си не е логично, ако комисия, назначена от директора, направи една атестация и оценяваният учител обжалва пред същата комисия, която вече е гледала тези документи, гледала е тези резултати. Много по-логично е да бъде на горна инстанция, като регионалното управление, или пък директорите да бъдат на още по-горна инстанция, за което говорихме, господин Министър, например в Министерството директно да бъде направена такава една оценка. Някак си по-логично звучи.

Друго важно нещо е коментарът за това, за което ще подкрепим Законопроекта на академик Денков – по отношение на мандатността. Естествено, че също трябва да се търсят механизми, в които качествените хора да могат да продължат, макар и на друго място, под друга форма, своята работа след изтичането на двата мандата, но съм категоричен, че трябва да има мандатност, след като има мандатност във всички останали структури в образованието, като ректори, декани, директори на научни институти и прочие. Така че там също ще трябва да се търси някакво решение.

Важен момент е всичко, което касае изкуствения интелект. Аз, разбира се, се вслушвам в съвета на моите сътрудници, които ми обясниха, работейки в системата, че изкуственият интелект всъщност е технология и би трябвало не да конкретизираме всичко по отношение само на изкуствения интелект, а на всички дигитални технологии, които имат отношение към образованието. Така че би трябвало да залегнат текстове, касаещи дигиталните технологии и начина, по който да бъдат използвани, условията за киберсигурност и много, много други неща, а да не се фокусираме само върху изкуствения интелект, който е една, нека да кажем, от областите в тези изключително бързо развиващи се технологии.

И това, за което обаче най-много имаше спорове и най-големи дискусии – трябва да се каже, че заседанието беше изключително дълго, проведе се в два дни. Действително повече от половината от времето не касаеше реални проблеми, що се отнася до организацията на училищното и предучилищното образование – всички тези нови текстове, които се предлагат, а огромна част от дискусиите бяха концентрирани върху въвеждането на предмет религия. Естествено, че предметът не се казва религия, предметът се казва по съвсем друг начин, като религията е само един компонент и ще трябва да повторя за хиляден път едно и също нещо, че дори и този предмет, под формата за задължителен, е избираем. Който не иска да се занимава с религия, който не иска по никакъв начин да се среща с проблеми, касаещи религията, записва детето си в неговия адекватен заместител, така да се каже – ценност и добродетели, без да се налага изобщо да се говори за религия. А семейства, които искат да изберат този предмет, имат тази свобода. Това, което е сигурно, е, че огромната част от семействата ще изберат нерелигиозната форма, но дори и в тази форма образованието е светско.

Какво предполага светското образование? Това са светски преподаватели – преподаватели, които не са религиозни лица, не са нито православни свещеници, нито мюсюлмански такива. Това са преподаватели, които преподават по програма на Министерството на образованието и науката. Всички тези програми ще бъдат под абсолютен контрол. Така че не виждам нищо, което да не прави това образование светско. Не става дума за религиозни училища, не става дума за преподаване от съответните свещенослужители в различните религии. Така че в това не трябва да има съмнение.

И най-важното, за което става дума – явна е девалвацията на ценностните системи в последно време, девалвация най-вече на семейните ценности. Семейството в много голяма степен губи своята позиция по отношение на възпитанието. Държавата прави някакъв опит, надявам се той да е успешен, поне в известна степен да замести и да поправи тези пропуски, защото децата, които виждаме в ежедневието си, децата в училище са абсолютно реплика на това, което се случва в семейството. Именно затова въвеждането на такива предмети може да бъде само от полза и лично аз смятам, че въвеждането на този предмет ще допринесе в някаква степен за сваляне на тези невероятни нива на агресия, които виждаме всеки ден.

Естествено, че имаме спорове по темата, имаме най-различни гледни точки, дори и вътре в парламентарната група. Аз съм сигурен, че господин Предов ще изкаже своите виждания по темата като социален работник, но най-важното е да се мисли какво е най-доброто в образованието. Защото, да, действително проблемът е надпартиен, тематиката е надпартийна, но идеологиите са си идеологии и в крайна сметка сблъсъкът на отделните идеологически позиции, на отделните парламентарни групи, няма как да остане без последствия. Благодаря.