Лариса Савова

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Днес обсъждаме един законопроект, който предизвика необичайно голям обществен отзвук. В рамките на общественото обсъждане постъпиха стотици становища от родители, организации, експерти и преподаватели. Това само по себе си е показателно. Обществото реагира, когато усеща, че засягат неговите най-съкровени теми – децата и семейството.

Предложеният законопроект на Министерството на образованието предизвика тревога, защото за първи път виждаме нормативен акт, който поставя в центъра не интереса на детето, а личното благополучие на педагогическите специалисти. Тази промяна в приоритетите е в противоречие с Конвенцията за правата на детето, според която при всички действия, отнасящи се до деца, водещ трябва да бъде именно най-добрият интерес на детето. На практика това означава, че системата на образованието може да започне да работи не изцяло в интерес на децата, а според субективните интереси на хората, които я управляват. Това е опасен прецедент, защото подменя смисъла на обществената мисия на училището.

Още по-тревожно е, че в Законопроекта се предлагат текстове, които ограничават възможността родителите да защитят децата си от несправедливи наказания и решения. Правото на родителя да бъде изслушан, да бъде уведомен и да защитава детето си, е изконно право и не трябва да се определя с правилника за дейността на училището. Особено уязвими тук са семействата на деца със специални потребности. Предлаганите промени на практика ограничават правото им да избират формата на обучение, което е недопустимо и противоречи на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Вместо подкрепа и равен достъп те биват изправени пред дискриминационни бариери, които обществото ни отдавна би трябвало да е преодоляло.

Не можем да подминем и практиките на политически назначения в образователната система. Когато директорите на училища се избират не по професионализъм, а по партийна лоялност, се обезсмислят усилията на всички учители, които с години градят доверие и авторитет. Това подкопава самата основа на българското образование. Хиляди граждани, експерти и организации вече изразиха своето несъгласие и подкрепиха с конкретни аргументи и правни анализи това. И въпреки всичко след общественото обсъждане Министерският съвет внесе коригиран вариант, който запазва същите проблеми, само преформулирани.

Колеги, този законопроект трябва да бъде преразгледан изцяло. Той не е просто неудачно написан, той засяга основни принципи на демократичното общество – върховенството на закона, равнопоставеността на правото и родителите да участват в образователния процес на своите деца. И ние от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ ще внесем конкретни предложения между първо и второ четене, защото България няма нужда от закон, който обслужва системата – тя има нужда от закон, който да гарантира качествено образование на децата, защото образованието не е удобство на администрацията – то е мисия към бъдещето на България. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)