Красимира Нинова-Катинчарова

Господин Председател, колеги народни представители! Пред нас е един законопроект, който имахме възможност вчера бурно да коментираме на съвместното заседание на двете комисии по спешност. Напомням, че Законопроектът беше внесен след работно време – нямаше и 24 часа, даже и 20 часа нямаше, когато беше внесен на извънредно заседание, за да бъде разгледан на почивката.

Този проект не бива да бъде подкрепен. Колежката ми изтъкна няколко от аргументите, аз ще добавя още. Първо, ще споделя впечатленията си от този дебат – че той не е по същество. Тук се разменят реплики, както и вчера на Комисията, злостни, лични коментари към личността на хората, които се противопоставят на приемането на този законопроект, което говори за качеството на този орган и това, което се случва в него. Предложеният проект се представя като гарант за националния интерес и за националната сигурност. На практика обаче това е един популистки жест с несъстоятелен правен механизъм, който дублира вече съществуващи правомощия и подкопава принципа на правната сигурност, създава правен хаос в инвестиционния режим, вместо да го улеснява.

Формално Вие твърдите – обръщам се към вносителите от управляващото мнозинство, че се въвежда двоен контрол от ДАНС и от Министерския съвет при сделки с активите на „Лукойл“. Обаче на практика не се добавя никаква реална защита срещу нежелани инвеститори. Влиза се в противоречие с правото на Европейския съюз, разрушава се равнопоставеността между инвеститорите и се отваря всъщност една врата за произвол и политически натиск върху конкретни търговски дружества. Този проект е пълен с формулировки без юридическа опора. Първо, има неясна връзка с предмета на Закона. Законът за насърчаване на инвестициите има едно ясно предназначение – той трябва да подпомага и да улеснява инвестиционната дейност чрез стимули, а не да въвежда рестрикции. Защото това беше изтъкнато от един от вносителите вчера – че той имал за цел да защити националната сигурност срещу интересите на Русия. И това е поредният законопроект, който е срещу, а не за интересите на България.

Добавянето на разпоредби, свързани с предварителния контрол на ДАНС и решения на Министерския съвет, в чл. 27 на този проект наистина няма връзка с предмета на този закон и би трябвало, ако ще вкарвате такъв правен субект в закон чрез закон, да го направите в специален закон за защита на стратегически обекти например, а не чрез допълнение в Закона за инвестициите. Няма юридическа системност, по-точно нарушен е нейният принцип, ДАНС няма нормативно установена роля в процеса на инвестиционно одобрение. Законът за насърчаване на инвестициите съответно не съдържа процедура за разпоредителни сделки, но това вече го чухме и няма да навлизам в подробности.

Предложението Министерският съвет да одобрява сделки между частни субекти по предложение на ДАНС влиза в колизия с Търговския закон и Закона за защита на конкуренцията, които съответно уреждат режимите на концентрация и собственост. Не може изпълнителната власт да бъде поставена в ролята на арбитър по частноправни сделки. Това противоречи на принципа на разделението на властите и на забраната за пряка държавна намеса в стопанската инициатива, уредено в Конституцията.

Предвижда се абсолютна нищожност без съдебен контрол, което значи, че ако ДАНС каже, че тази сделка не става, без да е правен субект, който има право да се намесва в разпоредителни сделки, това прави сделката нищожна, без да се е произнасял съд. Политиката, когато се допълни с икономически анализ, излиза това, което предлагате за гласуване днес. Това е един закон за една фирма и много страхове. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Този законопроект е с един адрес – „Лукойл“, и текстовете в него са изцяло персонализирани. Изброяват се поименно дружествата: „Лукойл – България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл Ейвиейшънс“, „Състейнабъл Енерджи Съплай“. Това, извинявайте, противоречи на принципа на общия нормативен акт. Не може да правите закон за фирми, за частни фирми при това. Това е нормативна репресия. И политическият пиар, който тук пробутвате под маската на сигурността, Ви кара да говорите непрекъснато за грешки от миналото, за диверсификация от руския нефт, но този проект не предлага нито един конкретен механизъм за гарантиране на непрекъсната работа. И няма определение на понятието „стратегически инвеститор“, няма критерии за национален риск, няма срокове, няма процедура за произнасяне. Всичко остава в ръцете на Министерския съвет и на ДАНС. Това са две институции, които не подлежат на независим контрол в контекста на този проект.

Има и рискове за инвестиционната среда, защото чрез този проект се въвежда непредсказуемост. Никой не знае какво ще каже ДАНС. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Има и политическа условност в този икономически климат…

Може ли да предизвикате по някакъв начин тишина в залата?