Стою Стоев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, ще представя внесения от нашата парламентарна група Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Този законопроект не е нов за народните представители, обсъждаме го вече трети парламент.

В Петдесетото народно събрание почти успяхме да преодолеем ветото на президента с текстове, които щяха да отговорят на обществените отношения и обществените очаквания във връзка с проблем, който съществува в средите на предоставяне на адвокатска дейност след решението на Съда на Европейския съюз, с който всъщност каза на нашите съдилища, че може да не прилагат Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Мотивите за да внесем този законопроект всъщност е… Можем да разделим този законопроект на две основни части, като първата част визира възнаграждението на адвокатите и по-скоро как те ще следва да се определят и след това съдът как ще може да ги контролира, намалява или каквото смята за добре по реда на чл. 78, ал. 5.

Основният проблем и в миналото, този законопроект се е обсъждал с това, че този проект решава проблемите на адвокатите. Всъщност колеги този законопроект изцяло е насочен към гражданите, които ползват адвокатски услуги, защото адвокатът така или иначе ще си вземе възнаграждението, хората, които ще пострадат след това са ползвателите на услугата, на които ще им се присъдят разноски, съответно, които те са заплатили, но няма да бъдат в пълен размер. Така че гражданите, които са засегнати, са всъщност не адвокатите, а тези, които ползват адвокатски услуги.

Дали сме правила, по които да могат да имат ясни критерии за това как да бъдат определяни адвокатските възнаграждения, да има наредба, която да се издава след това от министър на правосъдието. Съобразно тази наредба, разбира се, това да бъде съгласувано и с Висшия адвокатски съвет. Това разрешение, наред с промените, които се предвиждат в ГПК, ще реши проблема, едновременно ще реферира всички проблеми, които са засегнати и в решението на Съда на Европейския съюз, и ще преминем от това междувремие, в което за дела с немалка правна сложност съдилищата, включително и Върховния касационен съд, са намалявали възнаграждението в размер до 100 лв., което е повече от абсурдна ситуация.

Втората група предложения, които сме направили, е във връзка с особените представители. Те отново пак касаят това – техните възнаграждения до каква степен ще могат да бъдат прекомерни спрямо закона, и как всъщност ще бъдат определяни от съда. Ние сме предложили в крайна сметка да се запази структурата и особените представители да бъдат определяни от съответния адвокатски съвет, но възнаграждението да бъде определяно от съда.

Тук трябва да спомена, че може би най-адекватното становище, което е получено по този законопроект и трябва да обърнем сериозно внимание на него, е това, което е от Софийската адвокатска колегия. В него има предложения за изменение на редица текстове и то на ключови основни части от Законопроекта, които би следвало да обсъдим много внимателно, защото в немалка част от тях и мотивите, които са изложени, има резон и съответно можем между първо и второ четене да подобрим текста, така че действително да служи на целта, за която е внесен.

И действително тук, за да не взимам пак отново думата по този въпрос, призовавам да го решим веднъж завинаги – от три парламента го мотаем, да се сформира работна група и действително да можем в бърз порядък да решим този проблем, наред със Законопроекта на Министерския съвет, който ще коментираме и в дискусията. Благодаря Ви, госпожо Председател.