Димо Дренчев

Благодаря, госпожо Председател.

Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България за съфинансиране на програми от Европейския социален фонд, ако трябва да съм обективен, е изключително изгодно, доколкото лихвите по него са под 1%, Банката не събира такси и комисионни. От тази гледна точка всичко изглежда наред, заемът е практически безлихвен за 20 години. Между другото, България е акционер в тази банка. Преди две години – мисля, че 2023 г., увеличихме дела си в нея с почти 100 млн. лв., така че е напълно нормално и да получим изгоден заем.

500 милиона изглежда много голяма сума на фона на българските реалности, но всъщност това е може би 0,001% от общата стойност на Програмата, която е 143 млрд. евро. Ако тези средства ги взимаше правителството, за да завърши например някой проект, като, да кажем, язовир „Раянци“, който ще осигури безпроблемно водоснабдяване за пет от шестте общини на Пернишка област, нямаше да има никакъв проблем и щеше да бъде напълно нормално да се подкрепи. Защото взимането на заеми с цел инвестиции в инфраструктура, която ще носи полза далеч-далеч в бъдещето, е напълно оправдано, но всъщност тези пари не ни се дават безусловно. България не е свободна да ги използва, както намери за добре, а тези пари се дават за точно определен тип проекти – проекти, които ще трябва да се реализират на нашата територия, и практически ще провеждат социалните политики на Брюксел.

Ще цитирам някои от перата, по които ще трябва да използваме тези средства, примерно: подготвяне на работниците за зеления преход; мерки за целенасочена подкрепа за маргинализирани групи, бежанци и роми; насърчаване на социалното приобщаване чрез транснационални партньорства и разбира се, повишаване на капацитета на гражданското общество по условие – 0,25% мисля, или около милион и двеста и петдесет хиляди трябва да бъдат дадени задължително на НПО-тата. Накратко, тези 500 милиона най-вероятно ще бъдат пропилени, като лъвският дял за такива проекти обикновено получават лидерите на синдикатите, които организират различни обучения, главно с фиктивни участници. Знам едно такова обучение в Момчилград например, където се обучаваха кофражисти без всякакво образование на счетоводство. Много ми е интересно да се проследи ефективността колко от тях са станали счетоводители например.

Всякакви проекти, съдържащи в името си иновативно, интегрирано, ще усвояват тези милиони и най-накрая няма да остане никаква следа и никаква полза от ефективност. Аз съм избрал някои произволни проекти, като например: „Подобряване здравето на младите хора чрез развитието на солидарността“ и „Борбата срещу социалните и териториалните неравенства по отношение на достъпа до здравеопазване“. Това са проекти, които в названието си съдържат всичките ключови думи за брюкселския новоговор, но по същество са напълно изпразнени от смисъл.

Всички помним, предполагам, така известната декада на ромското включване, в която се изхарчиха 200 млн. лв. без абсолютно всякакъв резултат, напълно неефективно. Ако 2005 г. 200 млн. лв. ги приравним към инфлацията, много е вероятно това да са сегашните 500 млн. лв., които ще теглим като заеми и които ще потънат абсолютно също толкова неефективно, без да оставят всякаква следа. Точно затова и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме против да се взимат тези заеми само защото ни ги дават изгодно, и за да могат да имат фирмите и НПО-тата на управляващите някакви парички за усвояване. Ако се теглят заеми, нека тези заеми да влизат в инфраструктурата, нека да бъдат за проекти, които ще оставят следа в бъдещето, а не просто, за да бъдат пропилени, както ще се случи с тези 500 милиона. Благодаря.