Божидар Божанов

Благодаря, госпожо Председател.

България е изправена пред съдбоносен избор – право или произвол, правов ред или Пеевски. Това е дилемата с главно Д. След изтичане на 6-месечния законов срок за временно изпълняващия функциите главен прокурор Върховният касационен съд реши, че след 21 юли Сарафов не може да заема тази длъжност и неговите актове са нищожни. И докато ВКС приложи правото, прокуратурата политизира казуса в опит да съхрани нелегитимната си власт. Вместо да защитят изпълнението на закона, който са гласували в качеството си на народни представители, министър-председателят и министърът на правосъдието – и двамата юристи, позираха рамо до рамо със Сарафов на Форума на главните прокурори на Балканите, домакинстван от него. Това поведение де факто валидира статусът му, който ВКС посочи като несъвместим със закона, и представлява послание към българското общество, че безценното девето джудже ще бъде бранено докрай. Така изпълнителната власт, криеща се зад протокола, му даде покровителство и застана зад произвола, вместо да зачете правото.

Паралелно с това делото за източените 54 милиона от магистрала „Хемус“ в кеш, в торби, буксува – разделя се, обезсилва се със системни действия, които саботират пътя към съда. Налице са данни за натиск, за корупция, игнорирани от ръководството на прокуратурата. Това е методична подмяна на възмездието със смразяващо институционално мълчание и отстраняване на тези прокурори, които са решили да приложат правото и да се опълчат. Така до краен предел се подкопава доверието в институциите и тежко се наранява чувството за справедливост на обществото. Затова настояваме за анкетна комисия за случая „Хемус“.

Всеки ден в режима на държавата с голямо Д означава институции, които обслужват безропотно тандема Борисов – Пеевски, нормализирал произвола. Тандем, съществуващ не заради политическата логика, а заради частния криминален интерес, превърнал се в генератор на политическа криза. Диагнозата на завладяната държава е отчетлива и ние я посочихме в нашия вот на недоверие. Пеевски е фактическият център на власт, а Борисов политическият проводник на модел на управление, който блокира всякакви реформи и всякаква отчетност. Модел, чийто залог е обезценяване; модел, чийто залог за оцеляване е размяната на стратегически държавни активи срещу индулгенции за неговия съюзник, санкциониран по „Магнитски“; модел, изкован от корупция, която всеки ден взима своите жертви; модел, в който съдебната власт все повече се е превърнала в плюшено зайче като онези, които Чолаков галантно поднася на административните съдии – с отнето достойнство, мачкано и подмятано от силните на деня, а самият Чолаков все повече губи почва под краката си и от вълка на обществените поръчки се превръща също в плюшено зайче.

Ние отказваме да допуснем правосъдието да е аксесоар, вместо гръбнак на републиката. Ако и.ф.-то остане начело, ако ВСС продължи да държи чадър над него, ако репресиите срещу политическите опоненти и изтръгването на признания чрез заплахи продължат, България ще се е превърнала окончателно в прокурорска република, а който държи главния прокурор, държи цялата власт против конституционно установения ред. След дълго наше настояване и след като задкулисието даде картбланш на министъра на правосъдието, той ще свика пленума на Висшия съдебен съвет по казуса Сарафов – Сарафов, който с прякор на масов убиец убива правосъдието, Сарафов, който трябва незабавно да напусне поста.

Трябва да се приемат предложенията ни за промяна в Закона за съдебната власт, за нови правила за избор на квотата на парламента във Висшия съдебен съвет, и да се премине към избор на тази квота, но без „Ново начало“ в нея, без хора, държани в зависимост от компроматчетата на Пеевски, подслушвани в кабинети, снимани по хотели или хванати просто в някоя схемичка. Трябва да дадем отпор, трябва достойнството на съдебната власт да бъде възстановено и вместо в ролята на плюшено зайче да бъде гръбнак на републиката. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)