Николай Радулов

Госпожо Председател, колеги! Предложените промени на този закон единственото, до което ще доведат, е до реполитизация на разузнаването. Впрочем Вие ще видите, че и в другите закони, свързани със специалните служби, се използва същият подход. Когато един политически орган избира политически кабинет – Министерският съвет, и след това избира ръководството на Службите, както ни се предлага сега, имаме политически Министерски съвет с политическо ръководство на Службите. Това противоречи на основния принцип, който сме заложили във всички първи глави на тези специални закони, което е свързано с това, че Службите са аполитични и не се занимават с политика. Това е първото.

Второ, фигурата на инспектора, аз Ви казах онзиден в Комисията, че когато се създаде ДАНС, се опитахме да излъжем американците, че това е българското ФБР. Сега се опитваме да излъжем, че българското разузнаване е българското ЦРУ. Фигурите на инспектора и във Военното разузнаване, и в Разузнаването са създадени по примера на Централното разузнавателно управление и ФБР, като причината за създаването на този институт е свързана с големите предателства на висше ниво в тези служби. Там бяха заловени агенти на КГБ.

Идеята беше чрез тези инспектори парламентът да може да контролира Службите, само че, докато в американския вариант тези инспектори имат широки пълномощия и се отчитат единствено пред Конгреса, в българския вариант тези инспектори се отчитат пред ръководителите на службите и получават от тях разпореждания. Това е безумно глупаво, защото ръководителите на тези служби имат своя апарат, имат инспекторат и имат служби за вътрешна сигурност.

И накрая, тази идея да се обсъжда и да се налага калибриране и начинът, по който изглеждат боеприпасите в този закон, е безумен. Поне да става дума за заглушители, за да ги свържем с тайните служби. Този закон ще ни докара в годините преди 1989 г. и ние ще гласуваме „против“. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)