Ремзи Осман

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Аз мисля, че тези, които проявяват интерес и осъзнават необходимостта от този важен законопроект, са в залата. Не е нужно 240 народни представители да присъстват в залата и оценката за един важен или неважен законопроект да бъде присъствието днес в пленарната зала на народните представители. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Работата на народния представител не е само в пленарната зала. Аз съм част от опозицията, не съм адвокат, нито обвинител на някого, право е на всеки. Това е мое мнение.

Повече от 10 години се обсъждат тези текстове. Не е вярно, че не е имало обществени дискусии. Повече от 10 години! Че днес влиза в пленарната зала, е друг въпрос.

Трябва да кажем, че може би 90% от текстовете, които са в Законопроекта, са действащи норми. Тези норми днеска ги има в действащото законодателство, само че са пръснати, уважаеми колеги, в няколко закона. Какво лошо има в това действащите норми – възможно е някой да ги одобряват, други да не ги одобряват, да са събрани в един закон? Има ги тези норми. Разбира се, има и нови текстове, с които не съм съгласен, и ще имаме възможност – всеки, който желае, между първо и второ четене да направим нашите предложения за изменение и допълнение. Примерно единият въпрос, който не бих приел, това е границите, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ го казаха, границите на обособените територии трябва да съвпаднат с една област. Това е невъзможно. Да, възможно е, но не е правилно. Финансово понякога няма да е правилно. Понякога една община от една област е по-добре финансово и технически да е в обособената територия в другата асоциация, от другата област, тоест границите на една административна област не бива да бъдат граници на една обособена територия.

Тъй като държавата има възможност да влияе на този процес, няма да има злоупотреби. В края на краищата областният управител представлява държавата 35%, тоест няма да има хаотичност, заедно с общините. И тук бих искал да кажа, че даже и една община с 1% може да влияе. Нали идеята е точно затова – никой самостоятелно да не взима решение. И държавата не може да вземе самостоятелно решение с 35%. Не може да вземе! Искаме не искаме, трябва солидарността заедно с другите общини да я намерят. И голямата община – аз съм от Кърджали, община Кърджали не може да вземе самостоятелно решение в асоциацията. Иска не иска, ще работи с по-малките общини.

Но големият въпрос, колеги. Съблазнително е днеска там, където водата е гравитачно, там, където определени населени места – даже не са и в общинските ВиК, подчертавам, даже не са в общински ВиК, общините ги издържат на стопански начала. Десет села примерно не са изобщо във ВиК системата – общината им дава пари от време на време с решение на общинския съвет, за да се сменят тръбите, а цялата община плаща с местните си данъци за поддръжка или за ремонт на тези две или три села. Това е несправедливо.

Хората още не осъзнават – там, където отбягват да влизат във ВиК дружествата, там, където отбягват да влизат във ВиК асоциациите, че не е в техен интерес. Големият въпрос според мен е друг, аз и в Комисията го казах. Колеги, големият въпрос е, че след 2015 г. беше въведена единната цена на водата. Единната цена, която се предлага от общините, не се предлага от КЕВР. Създава се впечатление, че КЕВР определяла цената на водата. Не е вярно това нещо. КЕВР утвърждава. Излиза от асоциацията, където са общините, общинските съвети. Значи, общинските съветници се крият, предлагат, одобряват съответния проект за бизнес план, съгласуват в асоциацията, а накрая КЕВР им казва: таванът на цената ще е това, нека ВиК операторът да предложи да приложи по-ниска цена. Има и такива примери. Имат такива примери – отговорни ВиК оператори приложиха по-ниска цена, отколкото е таванът. Но ние трябва да помислим: тази единна цена понесоха основно хора, които гравитачно под една или друга форма са участвали в изграждането на ВиК системата, така наречената ангария, до 2000 г. От 90-те, от 80-те хората сами си изграждаха. Водата идва в отделното населено място и изведнъж попада в единната цена на областта и горе-долу плаща колкото близко до града, нали, почти, тъй като градът използва и пречиствателна станция. Но тази вода и качеството на водата в това самостоятелно село, извън общата система на ВиК, е далече по-ниско, отколкото централното водоснабдяване.

И затова, колеги, залата, ако сме отговорни, трябва да вземем единодушно решение. Трябва да има няколко скали за цената на водата. (Реплика отдясно: „Трябва да има оставка на правителството.“)

Елате на трибуната и го кажете: оставка на правителството. Оставката на правителството не решава. Цената на водата тук, в залата, трябва да я предложим – две или три скали. Колеги, можем да го направим. Можем да го направим! Не може този, който полива два декара домати, да плаща цена като този, който примерно едвам си издържа семейството. Ние можем да го направим, ако залата сме единни. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Разбира се, ако има желание! Защо да не го направим на три степени? Различните държави по различен начин регулират тези взаимоотношения. Няма единни изисквания в Европейския съюз, вярно е, както няма… Всяка държава сама си измисля своя подход. Както примерно е вярно – ние имаме институцията „селски кмет“. Никъде в Европейския съюз няма „кмет на населено място“, „селски кмет“. Никъде го няма. Единствено в България. Никъде няма „председател на общинския съвет“ като институция в Европа, но ние го имаме. Мога да изброя. Тоест всяка държава сама си избира своя път.

И искам да Ви дам пример, и преди съм го казвал, във Франция има 34 000 общини. Всяко населено място е община. Те са на базата на църковните общности. Те успяват да кандидатстват за европейско – тук споделям възраженията на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ – не е вярно, че не могат да кандидатстват за европейските програми. Там примерно малките селища – 34 000 общини, как кандидатстват за европейска програма във Франция? Просто във връзка с усвояването на средства от Европейския съюз се обединяват за конкретни проекти. Тоест ние трябва да намерим и начина. Правителството, вносителят на законопроект трябва да намери начин. Щом като общината държи, не бива да има насилствен начин – в Преходните разпоредби, те принудително да влязат във ВиК асоциация. Ние трябва да ги убедим, първо.

Второ, днеска може да изглежда, че е съблазнително, но финансистите – тия, които са в Икономическата и в Бюджетната комисия, знаят – масово доскоро общините използваха безлихвени заеми от Министерство на финансите. И знаете ли какво правеха със следващия бюджет? Опрощаваха! Опрощаваха тези безлихвени заеми, и то богати общини живееха на гърба на бедни общини в продължение на години в България. Може да отворите държавните бюджети да видите как примерно са опрощавани безлихвените заеми на общини, където местните приходи са стигали до 80%. А една община с 10% местни приходи едвам се крепи, защото спазваше финансовата дисциплина.

Аз ще подкрепя Законопроекта. Пак казвам, че в голямата част са действащи норми. Има текстове, които, разбира се, също и мен ме притесняват.

Но трябва да се обърне внимание примерно включително и в правомощията на КЕВР. Примерно в правомощията на КЕВР има едни правомощници – приемат наредби в областта на енергетиката, но когато е във връзка с ВиК сектора, КЕВР има възможността само да предлага на Министерския съвет. Тоест тези правомощия, те трябва да бъдат еднакви като правомощия на Комисията, господин Министър. Тоест трябва да има адекватност.

И другото, не е вярно, че КЕВР е отхвърлила бизнес плановете на общинските ВиК. Просто има едни елементарни правила, които трябва да бъдат спазвани. 16 или 17 основни принципа са заложени: основни критерии за качеството на водата, за качеството на обслужване. И на един общински съвет, в едно общинско предприятие, ако не са предложили основните текстове, ако не са спазвани, няма как някой да го одобри в нарушение на Закона.

Така че аз Ви призовавам да подкрепим и най-важният текст ще бъде – да направим цената на водата да бъде в три скали. Не може този, който е беден, да плаща колкото този, който полива домати.

И трябва да видим във връзка с водните помощи какво става, господин Министър. По този въпрос правителство какво мисли? Благодаря Ви.