Свилен Трифонов

Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми колеги! Ползвам правото си да се изкажа, за да отправя своята критика спрямо така предложения ни законопроект по начина, по който го виждам.

Първо искам да кажа, че необходимост от такъв законопроект определено има и трябва да бъде приет в някакъв момент, но, колеги, не в този му вид, защото още в самото начало… (Реплика от министър Иван Иванов.)

Господин Министър, моля, докато говоря, да ме оставите да се изкажа. После имате право и Вие да се изкажете. Благодаря Ви.

Още в началото на този законопроект прави впечатление, че държавната политика във ВиК сектора ще бъде осъществявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към него в чл. 12 от този законопроект е предвидено да бъде създаден обществен съвет по ВиК. Този обществен съвет по ВиК включва редица специалисти от други ведомства, но, колеги, забележете, това е пренесеният модел от Закона за водите, в който Закон за водите към министъра на околната среда и водите действа Висш консултативен съвет по водите.

Правя този паралел неслучайно. Създаването на такива мъртвородени органи още в самото начало, в зародиша на тези законопроекти, създава предпоставки при определени кризи като тази, която преживяхме това лято, да бъдат създавани надинституционални органи подобно на Националния борд по водите, който управляващото мнозинство си прие през лятото на извънредно заседание на Комисията по околната среда и водите и след това беше официализиран и от Народното събрание. Категорично заявявам позицията си, че този подпомагащ орган няма да функционира или ако функционира, по никакъв начин няма адекватно да подпомага дейността на министъра, и това означава, че ние още в самото начало определяме, че когато има кризи, ще се създават някакви органи – надзаконови, надинституционални, които освен всичко останало ще разпределят и средствата, които ще са необходими за справяне със съответната криза.

По принципите на Законопроекта, колеги. Едновременно е възприет принципът за пълно възстановяване на разходите, тоест всички разходи, които ВиК операторът прави, трябва да бъдат възстановявани и компенсирани през цената на водата. В същото време обаче ние създаваме и термина, с легална дефиниция при това в Преходните и заключителните разпоредби, „за социална поносимост“ и на база тази социална поносимост ще бъде въведен и таван на водата. Да, уязвимите социални групи трябва да бъдат подпомогнати, трябва да бъдат подкрепени, но трябва да има ясен механизъм, по който това ще се случва, а критерият, който е въведен, създава предпоставки, твърде неясни, които ще позволяват хора, които не попадат в тази графа, реално да бъдат компенсирани за сметка на такива, които пък от своя страна наистина са уязвими и имат нужда от такава подкрепа. Това трябва да бъде изчистено още на този ранен етап, защото впоследствие ще трябва веднага след приемането на Закона ние да предприемаме ЗИД-ове за изменението му, което смятам, че е недопустимо. Неведнъж от тази трибуна се каза, че по този законопроект е работено повече от 10 години и за 10 години – толкова.

Продължавам нататък – по отношение на инвестициите и инвестиционното планиране. Ние държим, настояваме, твърдим, че това е единствената възможност да има някаква справедливост в сектора – този закон да гарантира възможността за системни инвестиции според стойността и състоянието на активите, а не тогава, когато има криза, ударно да се насочват средства в една или друга посока по неясно какви критерии. Ако това е целта, ние този филм го гледаме приблизително 35 години и трябва да спрем вече да гледаме този филм и да влезем в друг киносалон, където има прозрачност, където има предвидимост, където има справедливост и там, където средства се насочват по ясно определени, точни критерии. Този закон такава гаранция поне към настоящия момент не дава.

Уважаеми колеги, по време на заседанието, заседанията, извинявам се, на Временната комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства за причините за безводието в страната всички експерти бяха единодушни, че един от основните проблеми на сектора – не само на ВиК сектора, изцяло на сектора за управление на водите, е липсата на квалифицирани кадри. Този закон трябва да създаде условията за квалификация, преквалификация, насърчаване на хора, които да се обучават в тази сфера, за да могат да заемат своето достойно място в редиците ѝ, но няма такива гаранции, няма такова предвиждане въобще. Това означава, че ние получаваме още от това, на което сме свидетели и до ден днешен.

По отношение на публичността и отчетността. Тя някак си така съвсем скромно и витиевато е разписана в Глава осма на Законопроекта, само че, при положение че съмненията на цялото общество са, че средствата в сектора, които са предвидени за ремонти, за поддръжка на язовири, не отиват там, където трябва, не отиват по предназначение, че се ползват ресурси, без за това да има нормативната база, някак си така, на тъмно, създава усещането, че ние трябва много точно, много ясно да гарантираме публичността, прозрачността и достъпа на всеки един български гражданин до това какво се случва в този сектор. Глава осма, за втори път я цитирам, не дава такива гаранции и не дава яснота по отношение на прозрачността по никакъв начин, колеги. Тя по типичния за управляващите начин създава условията за създаване на неясни механизми, по които ще се представя информация на всички заинтересовани лица.

И на последно място, за да мога да оставя време и на своите колеги, които също искат да се изкажат, искам да акцентирам, че Законопроект, който е готвен, изменян, променян, поставян на обществено обсъждане, изтеглян, пак поставян на обществено обсъждане, но не в този му вид, е готвен 10 години и в същото време в същия този законопроект е заложен срок между шест и девет месеца, за да бъде приета цялата подзаконова нормативна рамка, която ще управлява целия този процес – възможно ли е това според Вас, колеги? Не е възможно. Отсега Ви го казвам. Благодаря Ви.