Мария Илиева

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Проектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията цели привеждане в съответствие с европейските регламенти 2022/1925 и 2022/2560 и формално засилване на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията. Зад това обаче прозира и значително преразпределение на властови и контролни функции, което съществено изменя баланса между държавата, бизнеса и независимите регулатори. КЗК се превръща не просто в арбитъра, в институция с разширени квазисъдебни и следствени правомощия с възможност за изискване на информация, без предел за извършване на проверки по подозрения и за налагане на санкции по собствена преценка.

Сега аз много бързо ще кажа две-три неща, тъй като много от нещата господин Мартин Димитров ги каза, които ги обсъждахме вчера в Комисията, и за да не губя времето на народните представители.

Основните промени между първо и второ четене, които претърпяха съществените редакции, бяха: първото беше чл. 24. От КЗК се добавят тези нови алинеи, които дават възможност да се извършва контрол и върху сделки, които не достигат законовите прагове за уведомление, или така наречените доброволни нотификации. Тази разпоредба е остро оспорена и от Българската търговско-промишлена палата – хубаво е тук да се казват и мненията и становищата на тези, които бяха поканени вчера, и да се взимат предвид – и от част от експертите като прекомерна и потенциално вредна за стопанската сигурност.

Второ, отпада ограничението за внезапните проверки, с което на практика се разширява правото на КЗК да влиза в обект и да извършва претърсвания без съдебен контрол.

Трето, добавена е възможност за включване на външни експерти, които да участват в разследванията, и това е мярка, предоставена, нали, като техническа, както беше казано преди малко, но всъщност тя крие риск от различни зависимости и със сигурност риск за нарушаване на търговската тайна. Аз не знам и не беше обсъждано вчера тези експерти по какъв начин ще се легитимират, подписват ли някакви декларации, носят ли някаква отговорност – наказателна, административна и каквато и да е, ако те злоупотребят с данните, и такъв текст тук в този закон ние не виждаме.

И в Преходните и заключителните разпоредби е удължен мандатът на настоящия състав на КЗК, нали? Въпросните Преходни и заключителни разпоредби, там трябва обикновено много внимателно да се чете до избиране на нови членове, предвид – нали, това пак е представено като техническа промяна, но фактически това е една политическа промяна, която осигурява на сегашния състав контрол над прилагането на новите правомощия.

Сега, тук има няколко аргумента, които бяха против. Становището на Българската търговско-промишлена палата заема определено критична позиция, тя не подкрепи измененията в чл. 24 и чл. 25, които въвеждат тези допълнителни основания за уведомяване, и предупреждава, че КЗК получава възможност да упражнява контрол върху сделки, които са под обективните прагове за пазарно влияние и без това да е обосновано със съществени аргументи. И пак тук казвам: само когато има съмнение. Което какво означава? Досега КЗК имаше определен критерий 25% пазарен дял, тоест имаше обективни критерии, в които Комисията се произнася по въпроса за концентрация в или картели, или в някакви определени бизнеси и това беше много съществено обстоятелство, което наистина може да бъде пречка примерно за сделки по сливания, придобивания или подобни.

В случая обаче тези критерии не се спазват на всяка цена и е възможно КЗК да влиза когато си иска за всякакви сливания и придобивания на малки, средни и всякакъв вид сделки от такъв характер, просто защото се съмняват, че може да има някакъв вид концентрация, тоест там няма обективен критерий.

Министерството на икономиката и иновациите настоява за по-ясно определяне на критериите за преценка на сделки под уведомителните прагове, за да не се стигне точно до тези произволни тълкования. Те не подкрепят предложението за отпадане на § 32 – относно ограниченията за внезапните проверки, но изрично подчертава, че подобни действия трябва да са изключителни и трябва в изключителни случаи да се прилагат и възразява срещу употребата на израза „по регламент на Европейската комисия“, и предлага нормативно по-точна формулировка – „по актове на Европейския съюз“, което е доста показателно, че тук дори самите вносители виждат някакъв вид нужда от по-сериозна правна прецизност.

Сега, за нас като опозиция този законопроект представлява пример за прикрито институционално надграждане, чиято цел не е защита на конкуренцията, а укрепване на административния контрол. Разширяването на правомощията на КЗК без субективни гаранции за съдебен контрол противоречи на принципа за разделение на властите и тази комисия се превръща в орган, който едновременно разследва, обвинява и санкционира, като този закон уж защитава конкуренцията, обаче той вече на второ четене, така като гледаме, не защитава нищо. Той не пази свободния пазар, не пази малките предприятия, не пази дори правото на защита, а той просто пренарежда властта без много, много шум под маската на европейското съответствие.

Това го чуваме всеки път. И вчера го чухме – Вие така го наричате, но се вкарват включително параграфи, алинеи и членове, които въобще ги няма там, тоест ние виждаме как тази Комисия за защита на конкуренцията се превръща в една институция, която има всички инструменти за разследване, санкции, контрол – може да влиза, да претърсва, да изисква, да наказва, без съд, без надзор, без реална отчетност. И ако досега КЗК беше регулатор, то след тези промени тя става нещо като икономическа прокуратура, нещо като икономическа полиция, която обаче, за съжаление, не носи отговорностите, която носи прокуратурата като такава. Благодаря.