Надежда Йорданова

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, моето изказване ще засегне изцяло съществото на Законопроекта, който разглеждаме на второ гласуване.

Систематичното тълкуване на новите разпоредби, които предлагат управляващите, а именно новите алинеи 10, 12 и 13, казват следното, всъщност въвеждат следното правило: че разпоредителни сделки с дружествени права, дялове или акции в други юридически лица в структурата на собствеността на „Лукойл – България“ и другите изредени дружества, регистрирани включително и на територията на трета държава, собственост или контролирани пряко или непряко от „Лукойл – Русия“, могат да се извършват след положително становище на ДАНС и решение от Министерския съвет. Разпоредителните сделки без тези два акта посочват, че са нищожни.

Тогава, когато имаме действия на юридическо лице, което е регистрирано в трета държава, нека да видим какво казва Кодексът на международното частно право, който действа в България. Между другото, това е принцип, който е възприет във всички цивилизовани държави, при които се прилагат сделки с международно-правен елемент.

„Чл. 56 (1) Юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани.“

Тоест, ако имаме търговско дружество в Лихтенщайн, то ще бъде уредено от действащото право в Лихтенщайн. Ако имаме дружество, регистрирано в Андора, спрямо него ще се прилага действащото право в Андора. Това приложимо право кои въпроси ще урежда, свързани със съответното юридическо лице? Обхватът е посочен в чл. 58 от Кодекса на международното частно право –учредяване, име, фирмено наименование и така нататък. И в т. 6 изрично се казва, че „придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения, също се урежда от приложимото право, което е по правото на държавата, в което съответното юридическо лице е регистрирано“.

Така че, колеги от управляващите, с този законопроект Вие определено ще нарушите Конституцията от гледна точка на върховенството на правото и правната сигурност.

Считам, че това, което правите, на практика, няма да породи никакъв правен ефект спрямо дружествата, които са регистрирани в трети държави, но за сметка на това ще създадете условия за извиване на ръце на инвеститори и ще прогоните инвеститори. Защо казвам това? Бих приела тезата, че държавата България е свободна да уреди хипотезите, условията, при които българското юридическо лице да взема решение как да се разпорежда със свои активи. Тази теза бих я приела, дебатирала, доколко е пропорционална с оглед защитата на правото на собственост в България, гарантирана от Конституцията, но Вие, колеги, с тази правна недомислица далеч надхвърляте подобна цел.

Завършвам своето изказване отново с твърдението, че това, което Вие правите, не е защита на националния интерес, а създаване на предпоставки за извиване на ръце на инвеститори в полза на друг частен интерес. Благодаря.