Андрей Чорбанов

Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда максимално кратък и по същество. Разбира се, слушайки всички дебати до момента, няма как да не назреят много въпроси и много любопитни такива елементи в тях, но да започна отначало. Явно е, че има проблем, който трябва да бъде решен.

Аз не смятам, а и отново ще го повторя, че има народен представител, който да иска да има неработеща здравна система, да има недоволни служители в тази система от всякакви професии и всякакви длъжности, а не само медици. Разбира се, всички ние искаме да имаме една изключително добре организирана, работеща такава система. Ще изключим момента, че нашата здравна система със сигурност е една от най-достъпните в Европа. Явно е, че нивата на възнаграждение, които ги има в различните нейни компоненти, не са тези, които биха задоволили работещите в същата тази система.

Базовият проблем, който сме коментирали много пъти и който присъства от самото начало във всичките ни програми и документи, е това, че болниците са търговски дружества. Разбира се, няма да влизам в тези детайли, но това е основен елемент, който възпира много от възможностите, които би намерила държавата, разбира се, в частност и Министерството, за да реши тези проблеми.

Аз не съм юрист и няма да си позволя да дебатирам юридически моменти. В мен, слушайки дебатите, назрява въпросът: ако едно частно дружество, което не е държавно, но е частно търговско дружество и е единственото в една община и изпълнява публична дейност по отношение на единственото здравеопазване, можем ли да гледаме на него като на такова и също да намерим начин да му дадем финансиране? По това, което чух, излиза, че може, а всъщност не може.

Естествено е, че здравната система е многокомпонентна. Става дума, че тези суми, които се коментират, най-често са сметнати и се говори само за това, което е необходимо да се даде на тези две, както казахте, най-ниско ранкирани в системата специалности – специалистите в здравни грижи, медицинските сестри и разбира се, лекарите без специалност, защото това е правилният термин. Естествено е, че в този момент топката се прехвърля на всички болници. Какво ще стане, когато те трябва да бъдат принудени да увеличат заплатите в цялата система, защото няма как да се повишат драстично заплатите само на най-долните компоненти, така да се каже, а нататък лекарите с една, с две специалности и вече хората със звание и титла какви заплати трябва да получат? Излиза, че това е грижа само и единствено на болниците откъде ще намерят тези пари.

Коментирайки становища и мнения, трябва да стане ясно, че в Здравната комисия изслушахме страшно много становища. Много добре си спомням, че огромна част от становищата бяха всъщност отрицателни към предложенията, в които се фиксираше процентът, който да се даде. Всичките болнични асоциации – и четирите, една след друга коментираха, че просто огромна част от болниците ще фалират. Те не могат да дадат тези пари, ако не се осигури директен ресурс, но той в никакъв случай няма да бъде от гореспоменатите малки цифри. Много по-големи трябва да бъдат, за да се удовлетворят исканията на всички компоненти в тази здравна система. Като говорим за здравни работници, трябва да се има предвид, че в болниците и особено в лабораториите, в апаратурните моменти, работят страшно много немедицински специалисти. Там работят химици, биолози, които вече имат звание – доценти, професори, но те не се коментират изобщо. Те също трябва да участват в тази система. Разбира се, не на последно място, трябва да се стигне абсолютно до изпълнителския персонал, който, макар и със средно образование, изпълнява своите функции и е абсолютно необходим по отношение на поддържане на работата на тези болници.

Ясно е, че нямаме безкрайно много възможности. Естествено, че всеки един проблем, който го има за решение пред управляващите, има два компонента. Единият е политически, за който беше направена декларация, че ще бъде решен, и другият – чисто технически, в който става дума, че за няколко дни трябва да се разбере как ще бъде техническото изпълнение. Как да се разбере – говоря за залата на Народното събрание, и вероятно обществеността да знае какъв ще бъде точният механизъм? Защо не става със закон? Естествено, в мен възникват интересните въпроси защо през годините, когато опозиционните днес партии бяха на власт, не предложиха промяна именно със закон. Дори решението, което предложихте през 2022 г., също беше акт на Министерския съвет, а не беше предложено като промяна в закона, който да направи този механизъм траен и стабилен.

И ще завърша с това, че е изключително неморално да се сравняват формите и начинът на финансиране в системата на средното и висшето образование с полицията и армията. Това са бюджетни организации, които могат да бъдат много по-лесно организирани като финансиране. Там правилата са много по-ясни и затова няма тези, нека да кажем, усложнения, които възникват от особения статут на болниците и от начина, по който е организирана здравната ни система. Това не беше направено през годините. Ясно е, че трябва да се търси някакво решение.

И накрая да кажа, завършвайки, за проблемите, които ги има през внесените законопроекти, защото това е темата на днешното обсъждане. Разбира се, един закон е една динамична структура. Няма нищо толкова драматично преди шест месеца един закон да е изглеждал работещ, да е изглеждал добър, а влизайки в детайли, компоненти, обсъждане и становища, да се открие, че той няма да бъде идеалната работеща система и идеалният начин, по който да се разреши проблемът, и да бъде изтеглен. Това сме го виждали много пъти и няма нищо драматично в това.

Що се отнася, естествено, до двата закона, внесени от опозицията, трябва да се каже, че начинът, по който са предложени, просто ще предизвиква изключително бурна реакция – чисто съдебна, от болничните асоциации и няма да се достигне до нищо, което, на практика, да бъде работещо. Благодаря.