Бранимир Балачев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Честна дума, нямах намерение да се изказвам, тъй като това, което смятах по същество по повод на Проекта за закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, вчера го споделих на колегите в Комисията по конституционни и правни въпроси. И казах, моето мнение е категорично, че този закон е противоконституционен и няма как да мине. И тук не става дума дали защитаваме интересите на един, втори или трети.

Моето изказване е било, ще бъде и днес в защита на интересите на всички, които стоим тук и които ги няма, но са навършали 18 години и имат право да бъдат избирани и да избират.

Защо казвам това? Може би не всички са запознати какво представлява законът „Магнитски“, тъй като много често се споменаваше в чисто политическия до настоящия момент дебат, който се разви главно между двете политически сили – от едната страна, вносителите в лицето на ВЪЗРАЖДАНЕ и техния председател на парламентарната група и колегите от ПП-ДБ.

В края на краищата законът „Магнитски“ е роден благодарение на помощта на няколко сенатори в Американския сенат, които са съчувствали на адвоката, между другото, той е украинец – адвокат, който е бил задържан в Русия по повод на твърдение, че е извършил престъпления срещу държавата. След като излиза от ареста, е бил настанен в болница и няколко месеца след това почива, като се приема, че са нарушени всички човешки права. И всъщност законът „Магнитски“ се ражда в Американския сенат благодарение на това и в защита на правата на човека и върховенството на закона. Това е дефиницията, която е приета от Американския конгрес през 2012 г.

По-късно, разбира се, веднага срещу този закон на Съединените американски щати излиза подобен закон на Русия, който също третира и внася забрани и имуществени санкции на лица, които не спазват елементарните човешки права и върховенството на закона. Това е историята.

Развитието вече идва през 2016 г., когато в закона „Магнитски“ се вкарва и твърдението, че когато се нарушават и имуществени интереси, тоест на Държавния департамент по финансите на Съединените американски щати, и се твърди, че са засегнати чрез корупция, имат право да налагат съответни мерки за това.

Още четири държави имат подобно законодателство, но такова законодателство могат да имат абсолютно всички държави в света, което е най-опасното всъщност, което имаме в момента. Това са Латвия, Литва, Естония, това са Прибалтийските републики плюс Великобритания и Канада.

Какво представляват всъщност тези закони? Тези закони казват: ако ние те обявим, че ти си персона нон грата за нашата държава, нямаш право да влизаш в нашата държава и ако имаш някакви активи, тези активи биват замразени и конфискувани впоследствие, ако се установи, че ти действително си нарушил тези закони. Това е целият закон „Магнитски“.

Може ли той да се прилага в България? Безспорно не може. Не само в България, във всяка една държава е недопустимо нечия възбрана или еди-какво си да бъде прилагана и някой да бъде ограничен за каквото и да било.

Единствено изключение се прави, дебата го правя професионален, а не политически, може да стане само ако има съответното споразумение между двете държави, че престъпления, за които едно лице е осъдено в едната държава, се приема за извършено престъпление и за страната, която всъщност е по този договор.

И като говоря за това, че този законопроект на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ е незаконосъобразен, ще си позволя да Ви прочета няколко текста от Конституцията.

Основният текст в Конституцията, между другото, относно това какво имаме право да правим и кои сме ние, българските граждани, е визиран в чл. 6 от Конституцията, където се казва: всички хора се раждат равни, свободни и равни по достойнство и права. Това е достатъчно, защото това дава и възпира всякакъв вид ограничения, под каквато и да била форма за това, че някой може да има ценз – политически, здравен или какъвто и да бил друг.

Не само това. В същия този текст се казва, че всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на раса, етническа принадлежност, политическа дейност, имотно състояние и така, и така, и така. Всеки, който иска, може да го прочете в ал. 2.

И по-нататък, в чл. 10 това нещо е относно това, че ние сме равни. Няма по-високи и по-ниски длъжности. Има български гражданин, който е с равни права. А именно, че изборите, защото говорим за Изборния кодекс в момента, се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право и с тайно гласуване. Правото да избираш води след себе се и още един компонент – правото да бъдеш избиран. Това значи, и то е фиксирано и във всички изборни закони – и в Закона за избор на депутати, и в Закона за избор на местната власт и така нататък.

Не само това. Това, което всъщност се иска да се прокара днес – ако примерно в някоя държава сте обвинени за това, че сте корумпиран, че сте извършили някакви корупционни действия и така нататък, че това нещо едва ли не ще трябва да има последици за собствената ти държава. Напротив, в чл. 25, когато говорим за основните права и задължения на гражданите, се казва, че гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или международен съд за целите на наказателното производство, освен ако няма договор за това. Тоест всякакъв вид такива твърдения от която и да била държава, без значение дали е, дето се казва, първата икономика в света в лицето на Съединените щати, или втората Китай, или третата еди-коя си и така нататък. Това нещо не може да се случи по повод на български гражданин.