Господин Балачев, категорично не съм съгласен с това, което казахте за това, как само и единствено пред българското законодателство може да отговарят българските граждани. Абсолютно не сте прав! Мога да Ви изброявам случаи до утре за – в буквалния смисъл на думата, предадени като животни български граждани.

Само един случай ще Ви спомена, защото за него сме чели декларации тук, от тази парламентарна трибуна, не знам колко вече време, мисля, че последните две години и половина. И то го правим само...

Има ли втора реплика към изказването на господин Балачев? Не виждам.

Заповядайте за дуплика, господин Балачев.

Госпожо Председател, колеги! Очевидно, че не се слушаме, когато говорим, не внимаваме в това, което казахме.

Изрично казах, че за наказателно преследване срещу български гражданин за извършено престъпление в България може да бъде произнесена присъда само и единствено от български съд. И когато Ви четох чл. 25, ал. 4, че гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или международен съд, изрично подчертах – освен ако няма двустранен договор за това.

Аз лично съм защитава...

Това е решение на съда!

Да, връщат ни ги след две, три години, но пак казвам, тяхната присъда, ако ние не я признаем, тоест има специална процедура по признаване на тези присъди, той пак би могъл да се върне в България, да участва в изборите, да бъде избиран и да бъде избран.