Хамид Хамид

Благодаря, уважаема госпожо Председател.

Уважаеми народни представители! Наистина, както преди малко един народен представител каза, абсолютно безсмислен дебат по безсмислен законопроект. Беше определен от народни представители от няколко парламентарни групи като противоконституционен, неадекватен, неграмотен. Мога да се съглася с голяма част от тези определения. Аз мога да кажа, че този законопроект е правен абсурд и не прави чест на вносителите, сред които има и юристи.

Господин Балачев имаше възможност преди мен да каже на кои текстови от Конституцията противоречи Законопроектът, и текстове от Законопроекта. Той спомена за чл. 6 от Конституцията, чл. 25, чл. 42 за избирателните права, затова аз ще си спестя противоконституционните основания на този проект. Ще кажа само, че този законопроект противоречи на Конституцията на Република България, на Договора за функциониране на Европейския съюз, на Регламент ЕО 2271/96 на Съвета, това е така нареченият Блокиращ регламент на Съвета, Конвенцията на ООН срещу корупцията, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Това са основните актове, на които противоречи този законопроект. Във всички тези актове никъде не се предвижда възможност дадена страна да приеме и да приложи конкретни мерки, санкционни такива, и да ограничи права на български граждани, позовавайки се единствено на административен акт на друга държава.

Спомена се тук, че не е фиксиран добре терминът „друга държава“. Не е ясно какво имат предвид вносителите под „друга държава“, но ако имат предвид всички държави, които са официално признати в света като такива, това поражда много въпросителни за истинските намерения за този законопроект.

В представянето на Законопроекта при становище на вносител беше казано, че този законопроект не се прави за един-единствен човек. Каза се, че те добре познават Закона за нормативните актове и няма как да правят законодателство за един определен човек. Малко след това обаче в реплика на друг представител на същата парламентарна група, който се обърна към ПП-ДБ, каза: Вие сега не искате Делян Пеевски да заема каквито и да е длъжности в тази държава. Тоест човекът тук си го каза какви са истинските мотиви на този законопроект. На всички ни стана ясно, че се прави жалък опит за саморазправа с политически опоненти. И няколко човека казаха, че този законопроект няма да мине. Наистина няма да мине! Няма как да мине този правен абсурд, който предоставя национален суверенитет, предоставя национален суверенитет само и единствено на административен акт на чужда държава. Това е абсурдно! Подхвърляха се термини за извършени корупционни престъпления, но там има юристи, които знаят, че за престъпление може да говорите, когато българският съд постанови с присъда, че има извършено престъпление. Дотогава всичко е само внушения и политически подмятания, които целят пропаганда, и само пропаганда.

В редица закони, като – освен Изборния кодекс, в Закона за администрацията, Закона за държавния служител, Закона за енергетиката, Закона за защита на потребителите, Закона за защита на конкуренцията, Закона за противодействие на корупцията, Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за Националната агенция за приходите, Закона за Сметната палата, Закона за Българската народна банка и Закона за електронните съобщения, се предлагат изменения, които аз мога да ги определя като правна глупост. Само така могат да бъдат определени!

Всъщност по тези въпроси има трайна практика на българските съдилища. В редица дела Върховният административен съд на Република България категорично се произнася – ще Ви дам няколко примера: Решение № 9326 от 20 октомври 2022 г. по Административно дело № 6760 от 2021 г., Решение № 7655 от 9 август 2022 г. по Дело 6770 от 2021 г., Решение № 6587 от 4 юли 2022 г. по Дело № 6775 от 2021 г., и всички подобни, с които българският съд приема, че българската правна система не допуска предприемането на мерки против лица само защото са санкционирани от други държави.

Съдът в своите мотиви се позовава на Регламент ЕО 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извън териториално прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него.

В този регламент изрично се отрича екстериториалното прилагане на нормативната уредба на трета страна и на актовете и действията, предприети в нейно изпълнение на територията на Европейския съюз. Всичко това, след като бяха наложени санкциите на господин Пеевски, беше потвърдено и от комисаря по правосъдие на Европейския съюз, тогава господин Дидие Рейндърс. Имаме официално писмо от него, подписано, в което той казва, че „няма правна възможност санкциите „Магнитски“ да бъдат прилагани на територията на Европейския съюз“. Няма как те да имат действие на територията на Европейския съюз. Всичко това се потвърждава от редица актове и на Съда на Европейския съюз. Ще Ви посоча няколко дела. Тук съм си ги извадил – 3 септември 2008 г. още, Съдът на Европейския съюз се е занимавал с подобна тематика, № C-402/05 Р и C-415/05 Р на Съда.

Тогава Съдът на ЕС приема, че „не могат да бъдат налагани ограничителни мерки еднократно от държава членка, тъй като налагането на такива национални мерки може да повлияе на функционирането на вътрешния пазар и би могло да има особен ефект върху търговията между държавите членки, а и налагането на рестриктивни мерки би могло също така да наруши конкуренцията“.

Съдът на Европейския съюз изрично посочва, че ако такива ограничителни мерки ще се предприемат, този въпрос трябва да бъде решен не с приемане на национално, а на общностно законодателство, в което тази материя следва да бъде уредена. Няма да се спирам на конкретните текстове.

Последно ще посоча, че само българският съд може да ограничава, или да лишава български граждани от правото да избира, да бъде избиран, или да заема определена длъжност, или да упражнява определена професия. Това става само и единствено с акт на български съд. Благодаря. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)