Атанас Славов

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! В рамките на гледането и на първо четене в Комисията, и на второ четене в Комисията, нашите представители в Комисията подкрепиха голяма част от Законопроекта. Въпреки тази подкрепа обаче имаме няколко критики, които искаме да отправим. Преди критиките обаче нека да подчертая кои са позитивните страни на този законопроект.

На първо място, въвеждат се и се гарантират социални права. Права, свързани с ползването на отпуски, права, свързани с възнагражденията, с обезщетенията, които се получават. Гарантира се изпълнението на съюзнически ангажименти по линия на НАТО, въвеждането на дефиниции на термини, като възпиране, разширяването на хипотезите на извънредно положение, така че да отговорим на възможността за превантивна роля на нашите въоръжени сили в случай на конфликти в близост до нашата територия, изпълнение на съюзнически ангажименти.

Законопроектът е достатъчно обоснован – мотивиран в по-голяма част от разпоредбите. Разпоредбата, която обаче предизвиква дебат и най-малкото се нуждае от допълнително мотивиране според нас, е разпоредбата на § 33. В този § 33 по същество се предвижда увеличаване на пределната възраст за служене на членовете на нашите въоръжени сили. Това увеличаване означава, че младши сержантите, сержантският корпус, младшите офицери ще служат до 60 години, а висшите офицери ще служат някои – най-висшите военни звания до 67 години, при положение, че общата пенсионна възраст в България е 64 – 65 години. За да се предвиди такова изменение, според нас то трябва да бъде сериозно, допълнително мотивирано.

Разбира се, има специални хипотези за лицата с висши военни звания или със старши военни звания – старшите офицери, които са едновременно с това хабилитирани лица, тоест изпълняват функции в образователния, обучителния процес на нашите въоръжени сили.

Аз не отричам ценността на всички тези офицери, служещи и ценността от оставането им още година, две, три на позициите, които те заемат.

Но тук е основният въпрос и известно противоречие се поражда. От една страна, през миналата, през тази година направихме стъпки и с подкрепата на опозицията, подчертавам, с наша подкрепа, за увеличаване възнагражденията на военнослужещите, така че да може повече млади хора да постъпват в редовете на Българската армия, военната професия да стане привлекателна за младите и не само свързано с възнагражденията, а и със социално-битовото осигуряване. Това, от една страна, да привличаме младите.

От друга страна, обаче това, което се предлага, е хората стигнали до пенсионна възраст по сегашния ред, навършили дори пределните години за пенсиониране и за служба, да получат още две години отгоре. Тоест вместо да има възможност младшите офицери, сержантите да растат кариерно в действащия модел, ние оставяме тези, които са на пенсионна възраст, още две години и с това по-скоро забавяме тяхното израстване в кариерата. Затова казвам, че има известно противоречие между едните предложения, които са направени и трябва да стимулират младите хора, постъпващи в армията, и онези, които са вече на прага на границата на допустимото от Закона за изпълняване на военната служба.

И още една критика – мисля, че трябва да се каже ясно в залата и при дебата, особено на второ четене, тъй като беше внесена една промяна по инициатива на колеги народни представители – промяна, която засяга преди всичко висшите офицери, но промяна, която ще има пряко отношение към статута на началника на отбраната, именно, свързана с увеличаването на допустимата възраст за служене, пределната възраст на 67 години.

Началникът на отбраната в момента е адмирал, най-висшето ниво, най-висш офицер, означава, че служебно всъщност и неговата възраст на служене я увеличаваме с практически две години отгоре над допустимото. Защо се прави това? Защо се прави с депутатско предложение, а не с предложение от Министерството на отбраната? Има ли проблем в отношенията с президента и ако се наложи преназначаване с указ на началника на отбраната, въпреки че той е във втори и би трябвало последен мандат? Всички тези въпроси остават неотговорени. И тук трябва да кажа, че с началника на отбраната, действащия началник на отбраната, винаги сме имали конструктивни, колаборативни отношения. И затова е интересно да се разбере каква е мотивировката за тази законодателна промяна, която директно засяга статута на началника на отбраната и тя не е направена от Министерството на отбраната. Какъв е смисълът на това предложение, казано накратко? Така че в основната си част ние ще подкрепим Законопроекта на второ четене.

По текстовете обаче на § 33 по-скоро няма да получат нашата подкрепа именно заради тези критични въпроси, които остават неотговорени. Благодаря Ви.