„ Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да з абрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото...
Рече и излезе.“ (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Уваж...
Стража съществува благодарение на хора като Вас!
