Йорданка Фандъкова

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Декларация по повод 1 ноември – Деня на народните будители, от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС.

Едва ли има друг народ, който чества два празника на духовността – 24 май и 1 ноември, Деня на народните будители. В навечерието на Деня на народните будители да си припомним дейността на нашите предци, които през вековете пробуждаха и отстояваха българския дух. В дните на Българското възраждане монаси, книжовници, учители, просветители полагаха неимоверни усилия да променят робското съзнание на българите, да им припомнят отминалата слава на България, да им дадат вяра в нейното възраждане. Вазов казва: „Паисий е първият, който разпалва изтлелия пламък на народното самосъзнание.“

Българските будители поставиха в центъра на националното ни самосъзнание жаждата за свобода и просвета, като превърнаха вярата в сила срещу заблудата и духовната тъмнина. В най-голяма степен това бяха учителите. През 1922 г., време на разруха и изпитания след войните, България отново търсеше своето духовно пробуждане. По инициатива на български интелектуалци и по предложение на тогавашния министър на образованието Стоян Омарчевски празникът е честван за първи път. Почитат се личности, чието дело е допринесло за развитието на българската просвета, култура и национално самосъзнание. Неслучайно училищата и читалищата се превръщат в центрове на тържествата и поддържат жива признателността и паметта за тези изключителни българи.

За съжаление, от 1945 г. до 1992 г. празникът е бил прекъснат. Вероятно тогава не е било важно поддържането на националното самосъзнание. Празникът се възстановява след 1992 г. и днес трябва отново да преоткрием силата на нашата просвета и духовност. Нужно е да отправим ясен поглед към онези добродетели, които остават непреходни. Живеем във време на твърде големи и твърде бързи промени, на духовен недостиг. Агресията и безразличието неусетно, но видимо се настаниха в обществото ни. Забравихме, че всяко общество се крепи най-вече на взаимно, споделено уважение, че духовността започва от семейството, от грижата за децата ни. Живеем във време на технологии, на изкуствени интелект, на бърз напредък и безкраен поток от информация.

Изкуственият интелект е могъщ инструмент за знание, но не може да възпитава в любов към семейството, към родината, към свободата. Не може да възпитава вяра и почтеност. Затова във времена на нарастващо отчуждение имаме нужда от съвременните будители – учени, творци, учители. В свят, в който информацията е повсеместна, донякъде задушаваща, учителят трябва да поеме нова роля. Той е не само приносител на информация, а по-скоро вдъхновител. Той трябва да изисква и да провокира критична мисъл, иновативни решения, ангажирано отношение към съдбата на нацията. И ние вярваме, че много български учители днес осъзнават това и са готови да поемат тази своя роля. Но и всички ние следва да поемаме отговорност за личната си роля и пример пред обществото. Да ценим силата на всяка дума, на речта и езика си, на поведението и действията си, да общуваме с уважение, а не с омраза и презрение. Имам предвид всички ние в тази зала. Нека Денят на народните будители бъде не само спомен за миналото, но и призив към споделеното ни бъдеще. Честит Ден на народните будители!