Богдан Богданов

Господин Цонев, позволявам си да взема реплика към Вас, въпреки че се припокрива с изказаното от преждеговорившите.

Ние отделихме дълго време да говорим за резервите, които имаме в момента, което по същество е притеснително. Щом сме стигнали дотам само да гледаме резервите, а не какво правим, за да не стигаме до тях, нека подчертаем, че резервите са за критични ситуации. Тогава, когато имаме недостиг на горива, тогава, когато имаме сериозни притеснения, че може да спре производството, проблем с вноса, тогава трябва да опрем до резервите, за да може да стабилизираме ситуацията, да издържим определен период от време, докато можем пак да произвеждаме или да внасяме. Същественият проблем, който обсъждаме тук обаче, е как правим така, че да не стигаме до резервите. За съжаление, този дебат липсва днес. Той липсва в последните седмици и месеци.

Какво да направим ние като държавници, за да не стигаме до резервите? И нека направим нещо много ясно. Има два типа резерви. Единият резерв е държавният резерв, който нашироко се обсъжда. Ако днес председателят на Народното събрание, министър-председателят и който и да е вдигне телефона на директора на Резерва, след пет минути той ще има информация какви са наличните количества в складовете. Няма нужда да чакаме една седмица.

От друга страна обаче, по-големият казус е с 90-дневните запаси на операторите, които са длъжни по закон да ги държат, но както всички знаем, не изцяло в България – 50% тук, 50% се държат извън страната.

Нека си припомним, че в Четиридесет и деветото Народно събрание искахме 100% да се държат в България. Това не беше прието. Ние го предложихме, коментирали сме го с Вас, коментирали сме го и с колегите от ГЕРБ – не се прие. Засега обаче казусът е: как тези запаси, които не са в България, да стигнат, ако се наложи? Но нека същинският дебат да не е, че ще опрем до запасите и ще изкараме три месеца, а пък ще мислим след тия три месеца какво ще правим. Нека същественият дебат е как да не стигаме до запасите, как рафинерията да продължи да работи, да имаме внос на горива и как да обезпечим дори цените на пазара да не стигнат цените в региона, които са с един лев – ето го левчето (показва), по-високи от това, което е в момента в България. Защото въпреки всички спекулации цените, които успяхме да запазим тогава, бяха най-ниските в региона и все още са. Затова нека да минем дебата по същество. Благодаря.