Ивелин Михайлов

Силно обсъжданият бюджет е, така да кажем, разковничето на всичко, което се случва в момента. Виждаме как умело отново хората, които са в това Народно събрание, въобще целият политически елит, журналистите, много хитро успяват да пренасочат вниманието от това, че едно нелегитимно правителство за n-ти път прави бюджет, въпреки че е сто пъти неграмотно да прави каквото и да е.

В България има стопанство. Едно време се казваше народно стопанство, сега да го кажем държавно стопанство, или това е цялата икономика. И казвам думата „стопанство“, защото „стопанство“ означава „стопанисвам“. Бюджетът би трябвало да насочи това стопанство в дадена посока. Примерно да каже: ние ще развиваме сектор „Земеделие“, ще развиваме сектор „Промишленост“, ще развиваме железопътния транспорт, за да помогне на туризма, ще направим нещо, с което България следващата, по-следващата година да бъде по-добре и да може заемите, които се вземат, да се изплащат, българите да добруват, да знаят хората в каква посока да се развиват.

Какво се случва обаче? С бюджета, който беше приет март тази година – казвам март, защото е изключително кратко времето, с което се оперира с този бюджет, и виждаме, че за 6 – 7 месеца той е абсолютно неадекватен и няма никаква промяна в България – няма пари, които да са насочени към нещо, което да доведе до траен просперитет на държавата, а те се насочват – 1 милиард примерно, за смяна на мантинели – нещо, което всеки един човек, който управлява каквото и да е стопанство, знае, че е нещо второстепенно, несъществено и няма да донесе до покачване на прихода следващата година. Виждаме как партиите започват да говорят дали е ляв, или десен, трябват леви или десни политики, и изтърват да кажат основното – че той е крадлив и некадърен. И по този начин отново на хората им се насочва вниманието в грешна посока.

Някой ще каже: какво да направим, за да не се приеме бюджетът? Има само едно нещо, което може да се направи, за да може веднъж завинаги всички подобни бюджети и всички действия, които стъпка по стъпка унищожават страната, да бъдат спрени. И това е да се разпадне това Народно събрание, да има нови избори и да видим дали наистина ще има нова преконфигурация в Народното събрание от хора, които имат идеи, а не които се занимават с дребни интриги всеки ден, които се чудят как да обърнат Народното събрание в Биг Брадър, да гледат как да смазват бизнеса.

Няма и възможност, няма и вероятност някои ръководители на синдикати да излязат да кажат кое убива бизнеса и кое не. Бизнеса го убива управлението – всеки ден със своите действия, с които искат да рекетират всеки един нормален човек в страната, с всички действия, които се правят срещу неудобните. Няма държава, в която земеделски производител да бъде подведен под отговорност от две до осем години за това, че е поливал продукцията си, и той да е голям. При положение че продукцията в страната, зеленчуковата, задоволява едва 15% от нуждите на една държава, което вече е проблем за националната сигурност.

И вместо да има спешни мерки как да се направи така, че да се повиши от 15 на 50% производството на зеленчуци, ние имаме едни и същи действия, едни и същи интриги, едни и същи карания, едни и същи циркове, които се правят в Народното събрание, които няма как да вкарат пари в бюджета. И всяка следваща година бюджетът ще става с повече и повече дългове, данъците ще се увеличават. Това ще прокужда хората, които имат алтернатива. Тук ще останат само хората, които нямат алтернатива. И това нещо стъпка по стъпка ще доведе до едно тотално обезлюдяване на страната и невъзможност тя да съществува като самостоятелен субект, което няма да има и смисъл при населението, което ще остане.

Това, което се случва всеки божи ден в тази държава, е една кражба, една разсипия, едно опростачване на хората и то е само и единствено от всички партии в Народното събрание. Кои са отговорни за това нещо?

За това нещо сме отговорни всички ние, включително и аз. През годините съм гласувал за БСП, за НДСВ, за ГЕРБ съм гласувал един път да помогна на приятел (шум и реплики), гласувал съм за ИТН, гласувал съм три пъти за ВЪЗРАЖДАНЕ. И всичко това, всичко това, защото не съм осъзнавал каква отговорност нося. Но в крайна сметка вината е на всички нас, които сме допуснали това нещо да се случи.

Аз знам, че хората в Народното събрание няма да променят нищо, но моят апел е към хората, които са в страната: все още, уважаеми сънародници, имаме шанс да изгоним веднъж завинаги тези хора и те да си получат заслуженото. Това, което можем да направим ние – не можем да спрем бюджета, не можем да разпаднем Народното събрание сами, но можем по места да ги ударим във всяка точка, в която Вие ни дадете данни за техните престъпления, коректни, и ние ще направим така, че тези хора да си понесат отговорността.

Единственият начин да спрем разпада на държавата и унищожението на тази прекрасна държава за нашите деца, е метър по метър оттук да почнем и да си извоюваме обратно земята, държавата, административната уредба, културата, миналото и бъдещето. Очакваме всички смели българи, които не се страхуват и които имат желание наистина да се справим с мафията в управлението, и съм сигурен, че заедно можем да го направим. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)