Виолета Кърпачева

Благодаря, госпожо Председател.

Когато един закон се презентира с недоказана нужда, с аргумент: България изостава с осем години от прилагането на добрите европейски практики, става ясно, че това не е Закон, създаден да служи, а поредното административно послушание. Нито в мотивите, нито в оценката на въздействие има конкретни данни за мащаба на проблема, няма статистика, няма анализ на риска, няма реална оценка от нуждата. Това ме накара, и това беше причината, да изпратя запитвания до Министерството на младежта и спорта и Министерството на вътрешните работи. Цитирам първо отговора на Министерството на младежта и спорта: „За периода 2015 – 2024 г., тоест искала съм справка за 10 години назад, са извършени 5387 проверки по сигнали, изготвени са 1067 писмени отговора и са съставени 66 акта за нарушения.“ Това означава, че за последните 10 години имаме 66 акта, а това прави по 6,6 акта на година.

Какво отговаря Министерството на вътрешните работи? „За периода 2015 – 2024 г. са отчетени 3611 спортни събития, основно футболни срещи, установени са 442 правонарушения по Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, задържани са 992 лица и са наложени 1151 административни наказания – съответните мерки.“ С други думи, 45 горе-долу са случаите на година за последните 10 години. МВР допълва също, че към днешна дата се извършва за всяко едно спортно събитие оценка на риска, съгласуване на планове за охрана, прилагане на съответни мерки при необходимост – това е чл. 6, ал. 1, т. 2 и така нататък от сегашния Закон на МВР.

Когато погледнем тези числа, оказва се, че инцидентите по време на спортни събития са плашещо малко и че през последните 10 години държавата е работила по действащия законов ред и се справя общо взето, бих казала, което не доказва нуждата от новия закон. Безумиците в новия закон, които към момента са такива, въпреки че се каза, че ще има допълнително комисии, които ще подобрят закона, надявам се, безумици в момента имаме – поименни билети за всяко спортно събитие, забрана за транспаранти, знамена и всичко, което се води като агитация, отделно имаме задължително охрана и видеонаблюдение – чл. 17 и 18, мисля, за всеки организатор, отделно имаме ръководител на сигурността, отговорник на обекта.

Всъщност нови щатове, нови разходи, нова бюрокрация. Становищата, които аз разгледах принципно, повечето казват „да“. Но това да за мен лично е принципно да. Ще кажа защо. Примерно ДАНС – становището на ДАНС, откровено заявява, че не разбира защо е включена и се изисква от нея становище по този закон.

МРРБ се притеснява каква е яснотата на ролята на ДНСК и на разходите по прилагането му.

Националното сдружение на общините в Република България предупреждава, че общините няма да могат да покрият тези изисквания, съответно спорт там няма да има.

Спортните федерации и клубовете казват: ние – по-голяма част от тях, разбира се – ние няма да можем да изпълним условията, защото нямаме средства. Означава ли, че трябва да се откажем от състезанията?

И какво се оказва в крайна сметка? Законът решава проблеми? Не, напротив. В този си вид не решава.

В допълнение, мога спокойно аз лично да кажа моето мнение – този закон може да служи като оправдание на управляващите. И защо? След като един организатор не успее да покрие изискванията, няма да му се разреши провеждане на състезания. Когато няма състезания, държавата удобно ще има правото да каже: няма дейност, няма финансиране. И така законно се спестяват пари за бюджета за други не толкова важни цели.

Накрая ще кажа, че въпреки всичко ВЪЗРАЖДАНЕ ще продължим да въздържаме този закон и се надяваме, че така обещаните комисии ще ги има и че ще има разум Законът да заработи за спорта, а не против спорта. Благодаря.