Благодаря Ви, господин Добрев.

Има ли реплики към изказването на господин Добрев?

Господин Пейков, заповядайте. (Шум и реплики: „Нямат време!“)

А, да, нямате – съжалявам, господин Пейков – нямате време, да, съжалявам.

Лично обяснение.

Благодаря Ви, господин Председател.

Господин Делян Добрев, личното ми обяснение е насочено към Вас. Първо, не съм искал, наистина, по никакъв начин да Ви обидя и не съм искал това да прозвучи по някакъв лош начин. Ако това Ви е прозвучало така, съжалявам.

Ще Ви кажа обаче, че не е добра практика човек да разкрива лична кореспонденция. Бойко Борисов веднъж го направи, не са хубави тези неща – не е правилно. А ако някой на някого се е обадил, казал, пратил есемес – не е добре.

Ти стига си си контактувал тайно с нас.

Обаче, тъй като Вие го направихте, си погледнах телефона и какво виждам там – никога не съм Ви звънял.

За сметка на това обаче, Вие сте ми звънели шест пъти в последните две години. И аз си спомням, че единия път, като ми звъннахте, от другата линия беше не някой друг, ами Бойко Борисов. И такива са ми спомените.

Това не е вярно.