Докладчик Анна Александрова

Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД

за първо гласуване относно:

- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-554-01-150, внесен от Явор Руменов Божанков и Божидар Пламенов Божанов на 5 септември 2025 г.;

- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-554-01-151, внесен от Божидар Пламенов Божанов и Надежда Георгиева Йорданова на 5 септември 2025 г.;

- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-554-01-152, внесен от Божидар Пламенов Божанов и Надежда Георгиева Йорданова на 5 септември 2025 г.;

- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-554-01-153, внесен от Божидар Пламенов Божанов и Надежда Георгиева Йорданова на 5 септември 2025 г.

На свое редовно заседание, проведено на 1 октомври 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди горепосочените законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.

На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство“, и господин Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Прокуратурата на Република България – госпожа Снежана Торбова, госпожа Даниела Божкова и госпожа Даниела Ангелова – прокурори в отдел „Нормативен анализ“ във Върховната касационна прокуратура; от Върховния касационен съд – госпожа Лада Паунова, заместник на председателя и ръководител на Наказателната колегия, и съдия Петя Колева – от Наказателната колегия, от Висшия адвокатски съвет – господин Иван Чолаков, член, и от Съюза на българските адвокати – господин Светлозар Николов.

Законопроект № 51-554-01-150 беше представен от господин Явор Божанков, който посочи, че с него се предлага да се ограничи отрицателното въздействие на фалшиво позитивните резултати от полевите тестове за употреба на наркотични вещества, тъй като последиците от тях засягат пряко правата на гражданите с извършване на арест, личен обиск, претърсване на автомобил, отнемане на свидетелство за управление за дълги срокове и прекратяване на регистрацията на моторни превозни средства. Той отбеляза, че по този начин се налагат тежки мерки още преди да е доказана вина, което представлява нарушение на презумпцията за невиновност и води до загуба на работа и репутационни щети особено за професионалните шофьори.

Въвежда се по-пропорционален способ за обезпечаване на евентуално отнемане на МПС – чрез налагане на запор вместо чрез отнемане. Създава се възможност иззетият като веществено доказателство автомобил да бъде връщан на собственика в 14-дневен срок, тъй като безсрочното изземане е неоправдано. Предвижда се и ограничаване на срока на принудителните административни мерки – отнемане на свидетелството за управление и прекратяване на регистрацията на МПС – до 72 часа, а не до приключване на кръвните изследвания, които често се забавят до една година.

Предлага се и изключение. Когато водачът е във видимо неадекватно състояние, документирано с видеозапис, мерките могат да бъдат с по-дълъг срок, тъй като рискът от повторно нарушение е по-висок.

Законопроект № 51-554-01-151 беше представен от господин Божидар Божанов, който посочи, че с него се отстраняват пропуски и се въвеждат подобрения в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства. Цели се гарантиране на по-строга защита срещу неправомерно използване на специалните разузнавателни средства чрез по-прецизни процедури при тяхното разрешаване, предаване и унищожаване, както и чрез засилен контрол от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и децентрализиран съдебен контрол на принципа на случайния подбор.

Предлага се разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и върху трафичните данни по Закона за електронните съобщения. В допълнение се отбеляза, че се предлага ясен ред за съхранение и унищожаване на трафични данни.

Предлага се към исканията за разрешение за използване на специалните разузнавателни средства да се добавят мотиви за съпричастността на лицето към престъпление или заплаха за националната сигурност, за да се избегне прекомерното разширяване на обхвата им. Допълват се и изисквания за конкретни данни при обекти, използвани от юридически лица, с цел по-добър контрол и статистика.

Предвижда се ограничаване на заобикалянето на максималния 6-месечен срок за прилагане на специалните разузнавателни средства чрез разделяне или сливане на досъдебни производства, като срокът ще се обвърже с лицето и деянието независимо от броя производства или промяната в правната квалификация.

Предлага се прецизиране на процедурата по искане и разрешаване на специалните разузнавателни средства, като разглеждането да става от съдии, определени на случаен принцип. Прецизира се и режимът за прилагане на специалните разузнавателни средства спрямо магистрати чрез връщане на по-ясната предходна уредба и уточняване на кръга други участници. Въвежда се изрична забрана за използване на специалните разузнавателни средства спрямо лица с имунитет преди неговото отпадане, за да се гарантира тяхната неприкосновеност.

Урежда се унищожаването на веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, след прекратяване на досъдебно производство. За целта се предлага веществени доказателствени средства да се унищожават след изтичане на 2 години от прекратяването – срок, който съвпада със срока, в който горестоящ прокурор може да отмени постановлението за прекратяване. Предвижда се след изтичането на този срок единствено главният прокурор да може да отмени постановлението за прекратяване, като съответно той следва да е отговорен и за съхранението на веществените доказателствени средства от специални разузнавателни средства.

Със Законопроекта се предлага гарантиране на сигурността на достъпа чрез квалифициран електронен подпис, което гарантира и това кой е извършил дадено действие в системата, включително невъзможност за отричане на извършените действия.

Предлага се регулярно публикуване на отворени данни за исканията и разрешенията за използване на специални разузнавателни средства, разпределени по различни признаци, включително заявители, съдилища, състави на престъпление, населени места, както и различни категории на лицата, заемащи висши държавни длъжности, като следва да са групирани по начин, който не би позволил идентифициране на конкретно лице, заемащо висша държавна длъжност.

Предвижда се особен ред за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация на член на Националното бюро, като след отнемането му от ДАНС то да бъде потвърдено от Народното събрание, като в периода преди потвърждаването съответният член временно не изпълнява правомощията си.

Въвежда се централизиран регистър на лицата, спрямо които се използват специалните разузнавателни средства, с цел решаване на проблема с дублирането на искания за разрешение на специалните разузнавателни средства спрямо едно и също лице от различни структури. Предвижда се да бъде уредено използването на регистъра по начин, по който да се извършва справка от страна на заявителите, преди да се направи искане за дадено лице.

От името на вносителя Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 554-01-152 беше представен от народния представител господин Божидар Божанов, който посочи, че с него се отстраняват редица пропуски и се правят значителни подобрения в Наказателно-процесуалния кодекс по отношение на детайлното уреждане на режима на следствената тайна с оглед избягване на злоупотреби с нея, по отношение на повишаване на прозрачността на актовете на прокуратурата и разширяването на съдебната статистика. Създава се възможност обвиняемият да поиска разгласяване на материали по разследването, за да защити интересите си, когато това не застрашава разследването. Господин Божанов отбеляза, че се вменява задължение за прокуратурата да публикува постановленията за отказ от образуване на досъдебно производство и за прекратяване на наказателното производство. Въвеждат се мерки за защита на правата на обвиняемия от частично публикуване на материали по разследването в случаите на тяхното изтичане в средствата за масова информация.

Със Законопроекта се уреждат конкретни изключения от следствената тайна, които се използват за прикриване на информация от висок обществен интерес.

С оглед на повишаване на прозрачността на етапа на разследването се предвижда публикуване на съобщение за издадените постановления за удължаване на разследването, без да се създава риск за самото разследване.

Законопроектът предвижда допълнителна прозрачност на актовете на прокуратурата с въвеждане на изискване за обявяване на някои постановления на Единния портал за електронно правосъдие, като личните данни се заличават от всички актове, прилагайки общите принципи на Общия регламент относно защитата на данните и на Закона за съдебната власт.

Уточни се, че се разширяват гаранциите при случайния избор, като се публикуват всички параметри, които участват при избора, а не само крайният резултат.

Премахва се дискрецията на Висшия съдебен съвет по отношение на възможността за скриване на конкретни актове. Предвижда се и изрична забрана за заличаване на идентификационни данни на юридически лица, каквато практика съществува при обявяването на актове, без да има основание за това.

Отбеляза се, че в Закона за съдебната власт се въвежда законово задължение за събиране на информация в досъдебното производство по набор от параметри, свързани с удължаване на разследването, прилагане на специалните разузнавателни средства, справки за трафични данни, разпити на свидетели и други.

Законопроект № 51-554-01-153 беше представен от господин Божидар Божанов, който посочи, че с него се коригират редица пропуски и се правят значителни подобрения в Наказателно-процесуалния кодекс по отношение на уреждането на допълнителни права на ощетените юридически лица и на лицата, направили съобщение за извършено престъпление, относно гаранциите за независимост на съдебния контрол по отношение мярката за неотклонение „задържане под стража“ и прилагане на принципа на случаен подбор, възстановяването на възможността за внасяне на обвинителния акт по искане на обвиняемия след изтичане на определен период и ограничаване на специалните правомощия на главния прокурор.

Въвежда се случайно разпределение при разглеждане на мерките за неотклонение „задържане под стража“, както и се дава право на обвиняемия и на неговия защитник да присъстват на случайното разпределение.

Със Законопроекта се цели ощетеното юридическо лице да получи цялостна уредба, като му се предоставя право на информация, право да обжалва актовете, водещи до преграждане хода на досъдебното производство, и право да иска ускоряване на досъдебното производство.

Създава се уредба в случаите, в които ощетеното юридическо лице има правоприемник. Предоставя се изрична възможност лицето, направило съобщение, да може да участва в процеса и като свидетел с оглед на ключовата му роля при изясняването на фактическата обстановка относно твърдяното престъпление, като лицето, направило съобщението, ще има достъп до материалите от предварителната проверка. Достъп до материалите от разследването ще му се дава само по преценка на прокурора, тъй като материалите могат да съдържат защитена информация.

Предлага се и прецизиране по отношение на наличието на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, когато има направено съобщение за извършено престъпление. Предложени са редица конкретни случаи, в които се смята, че са налице достатъчно данни – от пострадал, от лекар, от държавен орган.

С предложенията се допълва уредбата на отказа от образуване на досъдебно производство, като се въвежда 30-дневен срок за обжалване на отказите пред горестоящата прокуратура. С цел преодоляване на необосновано забавяне на произнасянето се въвежда срок за произнасяне на горестоящата прокуратура.

Предлага се намаляване на срока за удължаване при висока фактическа и правна сложност, както и връщането на горната граница на последващите удължавания, с оглед на въвеждането на дисциплинарна отговорност за недобросъвестност чрез бездействие на етапа на разследването.

Цели се усъвършенстване на уредбата при прекратяване на досъдебното производство с разширяване на правата на лицата, направили съобщение за извършено престъпление, и на ощетените юридически лица, както и разширяване на съдебния контрол. Допълни се, че се въвежда съдебен контрол на служебната отмяна на постановления за прекратяване на досъдебно производство от главния прокурор.

Създава се нова глава – „Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия“, като разпоредбите са идентични с отменените през 2010 г. В случай на прекомерно забавяне – над 1 година, или съответно 2 години за тежки престъпления, от привличането на лице като обвиняем, прокуратурата да е длъжна да внесе обвинителен акт в съда. Прави се изричното уточнение, че в сроковете – съответно 1 и 2 години, не се включва времето, в което досъдебното производство е било спряно, тъй като в някои хипотези има обективна необходимост да се изчака достатъчно време, което е извън контрола на прокуратурата.

Въвежда се право на ускоряване и на етапа преди привличане на обвиняем, като се предоставя възможност на съда да даде задължителни указания на прокурора при ускоряването на досъдебната фаза.

Предлага се включване на предварителните проверки в контрола на сроковете от Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като към настоящия момент в правомощията на Инспектората е вменен единствено контрол по делата след образуване на досъдебното производство.

Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване се проведе и тяхното публично обсъждане.

Постъпили са подробни мотивирани становища от Прокуратурата на Република България, Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд и Министерството на вътрешните работи относно всички законопроекти, от Инспектората към Висшия съдебен съвет относно законопроекти № 51-554-01-151 и № 51-554-01-153, от Държавната комисия по сигурността на информацията по Законопроект № 51-554-01-153 и от адвокат доктор Силвия Петкова по Законопроект № 51-554-01-150.

Прокуратурата на Република България счита, че голяма част от направените предложения са несъобразени с разпоредбите на НПК и противоречащи на основните принципи на процесуалното право. Подчертава се, че прекалено честите промени в Наказателно-процесуалния кодекс, и то без необходимост от тях, не са в интерес на правосъдието. Прокуратурата на Република България поддържа становище, че част от предложенията само биха увеличили бюрократичната тежест върху съответните органи, други предложения вече са били отречени от законодателя като неефективни и неработещи, като някои от тях дори могат да се считат за противоречащи на основния закон.

Министерството на правосъдието изразява становище, че действащата уредба в НПК е съобразена с основополагащите нормативни актове в сферата на защитата на правата на човека и съдебните решения в областта на специалните разузнавателни средства. Министерството на правосъдието също така смята, че каквато и промяна да бъде предложена в описаната област, тя следва да е в резултат на много задълбочен експертен анализ и дебат, в рамките на който да се установят евентуални проблеми в правната рамка и да се дадат съответните експертни решения.

От Инспектората към Висшия съдебен съвет обръщат внимание, че включването на разпоредби, въвеждащи нови правомощия на който и да било орган в държавата, не бива да става през преходни и заключителни разпоредби на друг закон, без да бъдат подложени на обществено обсъждане и без да се вземе предварително становище на органа, на който се възлагат новите правомощия. Според Инспектората подобен подход поражда рискове от приемане на законодателни решения, смесващи компетентности на различни институции, влияе сериозно върху баланса между държавните органи, а оттук и върху върховенството на правото и затова призовават да не се подкрепят предложенията на вносителите на законопроектите за изменения и допълнения на НПК в частта, касаеща регламентиране на нови правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Представителят на Върховния касационен съд (ВКС) госпожа Паунова отбеляза, че относно Законопроект № 51-554-01-150 съдът счита, че е въпрос на политическа воля дали моторното превозно средство при подобни престъпления ще подлежи на отнемане. Тя уточни, че решаването на този проблем чрез предложените от вносителите разпоредби няма как да бъде осъществено, тъй като предложението е свързано с връщане на веществено доказателство, и изрази становище, че тази законодателна инициатива ще създаде повече проблеми в практиката, отколкото ще допринесе за разрешаване на очевидно конкретни казуси.

Госпожа Лада Паунова посочи, че по отношение на Законопроект № 51-554-01-151 ВКС смята, че Законопроектът има много положителни разпоредби и идеи, които действително подлежат на законодателни реформи. Тя допълни, че уеднаквяването на режима на трафичните данни по Закона за електронните съобщения и на специалните разузнавателни средства представлява положителна крачка, тъй като към момента няма орган, който да контролира съответно издаването на разрешение, използването и унищожаването на специалните разузнавателни средства. Добави се, че се подкрепя създаването на единен регистър на исканията за специалните разузнавателни средства. Съдия Паунова отбеляза, че относно Законопроект № 51-554-01-153 един от основните акценти е спазването и промените в принципа на случайния подбор по отношение на докладчика на мерките за неотклонение.

Уточни се, че изискването за случаен избор на съдията докладчик се свързва не само със случайността на избора, но и с равномерната натовареност, както и че идеята да бъде абсолютно случайно разпределението измежду всички съдии, води до прекалено разширяване на принципа на случайното разпределение. Госпожа Паунова допълни, че по отношение на лицето, направило съобщение за извършено престъпление, би трябвало този въпрос да подлежи на съществена дискусия, тъй като добавянето на един нов участник би формализирало още повече процеса. В заключение тя посочи, че предложението за разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, което е съществувало преди, е довело до осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу Република България, тъй като с прекратяване на наказателното производство с изтичане на предвидените в закона срокове на практика се нарушават правата на пострадалите да бъдат разследвани и преследвани извършителите на престъпления.

Господин Талев отбеляза, че Министерството на правосъдието е изготвило законопроект, който цели преодоляване на констатираните от Конституционния съд противоречия и несъвършенства на наказателното законодателство, свързани с отнемането на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъпленията по чл. 280, ал. 2, т. 4 и по чл. 281, ал. 2, т. 1 от Наказателния кодекс, което не е собственост на дееца, и се усъвършенства регламентацията на предмета на престъпленията по чл. 343, ал. 3 и 4 и по чл. 343б, ал. 1 – 4 от Наказателния кодекс, за да бъдат съобразени измененията на наказателното законодателство със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в „Държавен вестник“, брой 61 от 29 юли 2025 г.

Представителят на Съюза на българските адвокати призова формирането на съдебните състави да се извършва безпристрастно.

В хода на обсъждането взеха участие народните представители Христо Расташки, Бранимир Балачев, Петър Петров, Николета Кузманова и Калин Стоянов.

Народните представители от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и парламентарната група на МЕЧ посочиха, че ще подкрепят законопроектите с № 51-554-01-151, № 51-554-01-152 и № 51-554-01-153, като няма да подкрепят единствено № 51-554-01-150.

Господин Расташки и господин Стоянов отбелязаха, че по отношение на Законопроект № 51-554-01-150 решение на проблема с фалшиво позитивните резултати от полевите тестове за употреба на наркотични вещества би било по-бързото акредитиране на очакваните нови лаборатории и обучението на новия персонал в тях. Господин Стоянов подчерта, че предложеното от вносителите законодателно решение в този си вид е опасна мярка, която е в полза на нарушителите, като уточни, че така нареченият анализатор за наркотични вещества Drug test 5000 се използва в много европейски държави и системата работи.

Господин Балачев посочи, че няма да подкрепи законопроекти с № 51-554-01-151, № 51-554-01-152 и № 51-554-01-153, тъй като според него законодателните инициативи се правят за определен случай. Той допълни, че по отношение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е необходимо да се прецизират разпоредбите след провеждане на задълбочен обществен дебат с експерти по темата.

Госпожа Кузманова отбеляза, че от парламентарната група на ИТН ще подкрепят Законопроект № 51-554-01-150, но няма да подкрепят останалите три законопроекта, тъй като с тях се предлага концептуална промяна в наказателния процес, за което е необходимо изготвянето на нов Наказателно-процесуален кодекс след широко обществено обсъждане.

В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси:

- с 3 гласа „за“, от които 1 от парламентарната група на ПП-ДБ и 2 от парламентарната група на ИТН, без гласове „против“ и 12 гласа „въздържал се“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-554-01-150, внесен от Явор Руменов Божанков и Божидар Пламенов Божанов на 5 септември 2025 г.;

- с 4 гласа „за“, от които 1 от парламентарната група на ПП-ДБ, 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, без гласове „против“ и 11 гласа „въздържал се“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 2 от парламентарната група на ИТН, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 51-554-01-151, внесен от Божидар Пламенов Божанов и Надежда Георгиева Йорданова на 5 септември 2025 г.;

- с 4 гласа „за“, от които 1 от парламентарната група на ПП-ДБ, 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, без гласове „против“ и 11 гласа „въздържал се“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 2 от парламентарната група на ИТН, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-554-01-152, внесен от Божидар Пламенов Божанов и Надежда Георгиева Йорданова на 5 септември 2025 г.

- с 3 гласа „за“, от които 1 от парламентарната група на ПП-ДБ, 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 от парламентарната група на МЕЧ, без гласове „против“ и 12 гласа „въздържал се“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на ИТН и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 51-554-01-153, внесен от Божидар Пламенов Божанов и Надежда Георгиева Йорданова на 5 септември 2025 г.“