Йордан Тодоров

Господин Славчев, аз Ви слушах внимателно и честно казано, ми звучахте малко озадачен от това поредно издевателство, което се подготвя върху хората.

Само, че мен... Сега, без значение как точно ще бъде формулирано – дали ще бъде данък, дали ще бъде такса, дали ще бъде нещо друго, това са пари, които излизат от джоба на всеки един… ще излизат от джоба на всеки един български гражданин, който има кладенец. Това мен по никакъв начин не ме озадачава, защото в крайна сметка ние, между другото, плащаме данък въздух, макар не директно, но всеки един от нас го плаща през потребителските цени, когато влезем в магазина и си купим някакъв продукт. А какво остава за това да вкара данък върху кладенците? От тези хора, аз друго, честно казано, не очаквам.

Между другото, не знам дали знаете, вече свободно се коментира идеята за въвеждане на така наречения въглероден паспорт, който силно ще ограничи пътуването на хората. Дори се спекулира с цифрата два тона въглероден диоксид, които ще можем да отделяме годишно от тази дейност, тоест от пътуване, което изобщо не е много – това са някъде около три до четири полета София – Лондон. И макар че това е все пак някаква идея, нещо, което може и да не се случи, въпреки че се коментира годината 2040, че може да има вече вкарани такива въглеродни паспорти, и макар че е само идея, която може и да не се случи, самият факт, че това се коментира вече свободно в Европа, говори абсолютно достатъчно. Защото, спомнете си – само допреди пет, шест, седем години такива идеи се заклеймяваха като абсолютно конспиративни, като дори налудничави някакви, а сега вече се коментират съвсем свободно. И дали ще бъде два тона, дали ще бъде пет – няма никакво значение. Дали ще има... Самият факт, че се коментира, говори достатъчно. И съм сигурен, че това, което казвате Вие, всъщност по този начин се постила килимът към една такава промяна, която наистина ще бръкне в джоба на всеки един човек, който има в двора си кладенец.