Явор Божанков

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Демократичните управления са основани на доверие, тоталитарните режими – на страх. Езикът е тъканта на доверието и пространството, в което се раждат идеите, несъгласията и решенията.

През последните години обаче в тази зала езикът се използва за разрушение, не за градеж. От трибуната на най-висшия демократичен орган в държавата – мястото, което би трябвало да е символ на институционална отговорност, на цивилизованост, се чуват думи, които не просто делят обществото, а подбуждат към вражда. Така омразата се институционализира и провокира към насилие.

И преди политически мотивираното насилие е дехуманизацията на опонента, което вече го превръща в враг. Вместо политиката да предлага решения, тя започва да търси виновни. И точно това е механизмът, познат от най-мрачните страници на европейската история, когато икономическите, социалните кризи са били лекувани чрез създаването на образ на вътрешния враг – бил той етнически, религиозен, политически или социален.

И всяка такава подмяна на политическата реч с реч на омразата е завършвала с насилие. Преди комунистическият режим да избие без съд и присъда около 30 хиляди българи, те биват дехуманизирани – това не са наши братя, сестри, съседи, сънародници, а врагове на народа. Как иначе ще отнемеш човешки живот на невинен и ще продължиш да бъдеш човек?! Преди Хитлер да избие в газовите камери 6 милиона евреи, жертвите също са дехуманизирани чрез реч на омразата. Германия е унизена след Първата световна война. И кой е виновен? Разбира се, вътрешният враг. А той не е човек – подчовек е. Така обикновени хора се превръщат в палачи и чудовища. Путин не може да обясни убийствата на над половин милион православни християни от двете страни на войната. Чудовищно е. Но той не убива събратя, съседи и християни, а нацисти. Може би така се чувства по-малко чудовище.

Европа е преминала през едни от най-мрачните моменти на човешката история, но не бива да забравяме, че не те родиха и формираха палачите. Това се случи по-рано – преди нацизма и преди комунизма. Тези режими просто позволиха злото да се прояви, но то дреме във всеки един от нас. Затова не е достатъчно да помним какво се е случило. Всички го отхвърляме и осъждаме. Нужно е да разбираме какво е довело дотам, защото уроците на миналото не са научени и могат да се повторят, включително в България.

Преди няколко легислатури дори банални обиди срещаха категоричен отпор от мнозинството народни представители. Днес сме отвъд всяко приличие, а институционален отговор просто липсва. Езикът на омразата се използва системно и от всички групи. Омразата винаги изглежда морално оправдана в очите на този, който я изрича, защото дава просто отговор на сложните въпроси.

Днес политическият опонент е системно дехуманизиран – и в диктатурите на изток започнаха така и доказаха, че цивилизационният регрес е възможен дори в модерните общества. Соросоиди, свине, жълтопаветници, чифтокопитни, либерални заговорници, подлоги, боклуци, еничари, предатели, чужди агенти – такива думи използваме едни за други. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Това не е вярно!“)

В момента такава е радикализацията на публичния дебат в България от страна на политическите партии – рецепта за изграждане на мразещо общество, и ние стремглаво сме се запътили натам. Който смята, че гражданският конфликт в България е невъзможен, е безотговорен! Пътят оттук до лагерите е по-кратък, отколкото допускаме и колкото в миналото са допускали.

Днес, ако погледнем извън нашите граници, също е тревожно. В Близкия изток радикалният ислям не отмира, а укрепва. Антисемитската реторика се завърна в света. В Европа отново има война. Предпоставките за завръщане на ужасите на миналото са очевидни и трябва да си дадем сметка какво означава това, колкото и да ни се иска да наречем някого нечовек. Политическата борба може и ще бъде остра, но не трябва да бъде човеконенавистна. Езикът, с който говорим един за друг, определя езика, с който утре обществото ни ще говори със себе си.

Затова тази декларация не е единствено за осъждане на езика на омразата, тя е покана – покана за изграждането на базов консенсус около фундаментални, общочовешки, български и европейски ценности.

Уважаеми колеги, нашата парламентарна група ще внесе Проект на декларация, осъждаща системната употреба на език на омразата, и ще предложим конкретни мерки за неговото изкореняване от политическия дебат и политическия живот на страната. Наш дълг е да върнем достойнството на българския парламент и да дадем пример на обществото ни – този път добър. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)