Надежда Йорданова

Благодаря, господин Председателстващ.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, действително България и българският народ се намират в рискова ситуация – ситуация, при която задължение на всички нас –управляващи, опозиция, на всеки един български политик, е да направи така, щото българските граждани и българският бизнес да имат достъп до горива на достъпни цени. Това трябва да бъде основна наша обща грижа.

Аз вземам това изказване, за да очертая, че това решение – да се осигури достъп на българските граждани до горива на достъпна цена, е възможно при спазването на принципите за върховенство на правото, Конституцията на Република България и двустранните и многостранните международни договорености, по които България е страна. Но за съжаление, направеното от управляващото мнозинство законодателно предложение не отговаря на тези критерии. Действително най-важното, най-доброто решение е българската рафинерия „Лукойл“ да премине в ръцете на международен инвеститор с добра репутация при спазване, разбира се, на всички изброени от мен по-горе изисквания. Но за съжаление, законодателното предложение на управляващите не гарантира и това.

Нека да очертая основните правни проблеми пред разглежданото от нас законодателно решение и да посоча, че всяко едно от тези предизвикателства може да бъде решено. И ще направя сравнение с германския модел.

Колеги, нека да си припомним, че съгласно чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България частната собственост е неприкосновена. В чл. 19 на нашата Конституция е гарантирана стопанската инициатива. Всяко едно от тези правила е в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и с Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Защо тези стандарти не са защитени в законодателното решение, прието от управляващите, и как всъщност това е направено в германския модел, за който Вие заблуждавате обществото, че въвеждате?

На първо място, правата на особения търговски управител в Германия, така както и в действащото право в България и което Вие предлагате да отпадне, са ограничени със срок. Този срок е шестмесечен, който подлежи на подновяване, но на всеки шест месеца компетентният държавен орган в Германия издава акт, който подлежи, колеги, на съдебен контрол. За този съдебен контрол изрично е посочено в германското законодателство, че не спира изпълнението – така както и в момента има разпоредба в българското законодателство. Вие предлагате това да отпадне. Още повече че в Германия всъщност назначеният особен управител, тоест поставеното доверително управление, е минало през съдебен контрол. И самите немски власти казват, че това е добре, защото създава правна сигурност.

Също така, колеги, Вие казвате в така представеното от Вас законово предложение, че особеният управител може да прехвърля акциите и дяловете на дружеството, което управлява, на когото си поиска, на практика, на цена, която никой не може да контролира. И съответно тези действия не подлежат на съдебен контрол.

В Германия решението е друго. Да, доверителният управител може да прехвърля активи, но, колеги, това подлежи на съдебен контрол. Също така в Германия държавен орган може да встъпи в правата на акционерите или на собствениците на капитала и да упражнява техните права, ако има нарочна мярка за това, която е в много строго обвързани условия.

Първо, това е държавен орган, това се прави от държавен орган, а не от управляващия, не от особения управител. И това пак подлежи на съдебен контрол. Също така, когато се прехвърлят активите, има много ясен механизъм за това как точно се определя стойността на това прехвърляне. Всъщност, ако прочетете разпоредбите, това е по-скоро препратка към метод за определяне на справедлива стойност, призната от Международните счетоводни стандарти. И пак особеният управител не е безконтролен. Той подлежи на контрол от Федералната агенция за мрежите – това е нещо сходно на нашия КЕВР с доста по-разширени правомощия, разбира се. И този орган не работи на тъмно. Той работи при много ясна прозрачност и ако влезете на неговия сайт, ще видите даже нарочна секция, която е посветена на така нареченото доверително управление, което е наложено над рафинериите, в които има участие „Роснефт“. Така че, колеги, правото трябва да бъде и е възможно да бъде следвано при кризисни ситуации. И именно придържането към правото е най-добрата гаранция, първо, за защита на обществения интерес в конкретния случай за справяне с кризата и второ, за защита на обществения интерес в бъдеще – тогава, когато може България да бъде атакувана в арбитраж и всеки един от нас да плаща съответните компенсации за лоша законодателна работа и неспазено право. Благодаря.