Даниел Проданов

Благодаря, госпожо Председател.

Понеже обикновените български граждани не са много компетентни, разбира се, когато става дума за търговия с горива, добре е да върнем в основата този разговор и да си зададем въпроса: как се случи всичко това? Защо се случиха всичките циркове с Комисията по енергетика, чийто председател отново не е в залата? Защо имаше заседание за 30 секунди? Защо това заседание беше без присъствието на опозицията? От какво се крият управляващите? Господин Пеевски ли направлява този процес? Нека да си зададем въпроса: как се случи всичко това?

Има две основни неща може би, които трябва да имаме предвид, за да знаем какво се случва.

Случва се така, че на нашите управляващи в момента им се налага да сложат черта на целия преход. Целият демократичен преход достигна до някаква точка, от която изглежда, че няма връщане назад. Защото, от една страна, всички приказки, всички мантри за свободния пазар с това, което се приема в момента, не значат абсолютно нищо. Ние вървим към национализация. След 35 години приказки колко е лоша национализацията, как трябва да има конкурентен принцип, как свободният пазар ще разреши всички наши икономически проблеми! Свободен пазар днес няма, поне за „Лукойл“ няма. И няма да има очевидно.

От друга страна, зад океана дойде нещо, което нашите дългогодишни партньори от Съединените щати много добре знаеха какво ще ни коства на нас. Защото вчера господин Анастасов в Комисията каза: Съединените щати не са наложили санкции на България, те ги били наложили на „Лукойл“. Да, но те много добре знаеха какво означават за България тези санкции. Тези, които ние 35 години наричахме свой най-голям, най-важен и най-силен партньор, те ни удариха по най-силния възможен начин – като наложиха санкции, които ще спрат работата на „Лукойл“.

В рамките на две седмици се случиха двете неща: всичко, което сме говорили за свободния пазар, изчезна, изпари се, и всичко, което сме говорили за нашия най-голям партньор, също се изпари. Свободен пазар няма, а Съединените щати са един такъв партньор, който е готов да ни остави без горива, защото много му пука за нас. Той много обича България, много му пука за нас, но просто е готов да ни види сметката буквално.

В тази ситуация възникват много въпроси, например дали този целият процес не е едно продължение на нещо, което започна от господин Кирил Петков малко преди да падне правителството му, когато изгони 70 руски дипломати от България, след което България дълго време въоръжаваше Украйна. И в крайна сметка днес с това, което се случва в момента – с кражбата на рафинерията, България не просто копае дъното, а приключва всички възможни комуникационни канали за отношения с най-голямата европейска държава, която е Русия, с държавата в света с най-големи енергийни ресурси, каквато е Русия, и с най-голямата ядрена сила, която е Русия.