Ивайло Чорбов

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Искам да започна по същество с това каква е нашата позиция по предложеното за ратифициране Споразумение. Всъщност това е Протоколът, който изменя Конвенцията за престъпленията, а самата конвенция е още от 1964 г. Ние ще подкрепим Протокола, но по този повод искам да обърна внимание на няколко елемента. Самият начин, по който ние го правим тук, показва, че общо взето Народното събрание е изчерпило възможността да изпълнява ролята си такава, каквато е замислена в истинската парламентарна република. Не може 240 души да се занимават с един доста специфичен документ, който така или иначе на практика се прилага и се спазва от България, а именно Международната конвенция за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, защото това споразумение, на практика този протокол, по който всички авиокомпании в света действат, е от поне 40 години.

През 2016 г. имаше промени, които позволяват по-детайлен контрол на престъпленията и най-специфичното е това, че още държавите ще имат право на компетентност спрямо регистрацията на операторите, които ползват самолетите, и така или иначе има неща, които в процеса на практиката са се появили като нужда, за да бъдат регулирани. Ние като народни представители, тоест Народното събрание, сме длъжни да ратифицираме този документ поради простата причина, че по него споровете, които се отнасят до Конвенцията, се решават пред международни арбитражи, в частност арбитража на ООН. Поради тази причина – да, нормално е Народното събрание, и по Конституция е задължено, да извърши такова гласуване. Но както видяхме и преди малко, нашата държава, която трябва да бъде парламентарна република, в момента на практика не спазва основния дух на парламентаризма. Ние сме се задълбали в непрекъснати формалности, детайли, издребняване, които са изчерпали духа на парламентаризма.

Неслучайно затова казах, че ще използвам просто този момент, за да кажа защо от ВЪЗРАЖДАНЕ и да подчертая, че ние наистина твърдим и смятаме, че трябва да се преустрои изцяло държавното управление, механизмите, по които държавата взема решения, да се намали броят на народните представители, защото 240 души – да, те са необходими при други обстоятелства, когато трябва да се говори идеологически, когато трябва да се разсъждава, когато трябва да избираме между различни идеи и идеологии. Случаят не е такъв и точно заради това използвам да го подчертая.

В тази връзка искам да използвам момента, за да поздравя нашата представителка в Международния арбитраж на ООН Мира Райчева. Тя току-що е избрана и това е наш български представител в този арбитраж – мисля, че е с най-високия успех на конкурса, който е трябвало да бъде издържан, а връзката е това, че в този арбитраж евентуално ще се гледат и спорове по тази конвенция. Това исках да подчертая за последен път, въпреки че на пръв поглед не са свързани нещата, а всъщност те са много показателни. Всички знаем какво става в Народното събрание – само дреболии и само формалности! Благодаря.