Ангел Янчев

Господин Председател, госпожи и господа народни представители, вчера една калифорнийска компания със сървъри и мрежова инфраструктура в десетки държави срина достъпа до множество страници и услуги в интернет. Сривът не подмина и България. Множество новинарски сайтове, като „24 часа“, „Сега“, и чуждестранни медии, като „Дневник“, Mediapool, OFFNews, спряха за няколко часа, ПИК също. Два часа без клюки е едно добро начало.

От ВЪЗРАЖДАНЕ нямаше да се обръщаме днес с декларация по този въпрос, ако само изброените бяха спрени, както и големите социални мрежи. Спря достъпът обаче и до един голям британски електронен дневник, който би трябвало да обслужва ученици, учители и родители – 70% от българските училища, половин милион български ученици, както и един милион български родители. И това за нас е проблем. Голям проблем. Защото Ви предупредихме и Ви го казахме преди две години още.

През януари 2024 г., преди близо две години, от ВЪЗРАЖДАНЕ предупредихме, че продажбата на компания, която има достъп до личните данни на стотици хиляди български деца и родители е недопустима, независимо дали е британска тази компания или мадагаскарска. Щом не е българска, е проблем. Всъщност проблемът е, че въобще частна компания оперира с данни и образователни резултати на българските деца. Особено след като има българска държавна Национална електронна информационна система за предучилищното и училищно образование, която работи добре и стабилно, разработена от български дружества, собственост е на Министерството на образованието и науката, чиито сървъри също са собственост на МОН. И данните на българските деца – техните двойки и шестици, забележки и похвали, съобщения и други, са в сървърите в мазето отсреща – образно казано, на сигурно.

Вчера два-три часа срив на глобална мрежова инфраструктура, който спря работата на 1700 български училища, достъпа на хиляди български учители до училищна документация за стотици, хиляди ученици и родители, е едната страна на проблема. Защото можеше да не бъде 2 часа, можеше да бъде 20 часа, 2 дни, 20 дни или повече, да не дава господ, за който бяхте предупредени от нас – от ВЪЗРАЖДАНЕ, още преди две години. Бяхте предупредени!

Другата страна на въпроса е: защо тази небългарска компания изпълнява български правителствени функции? На този въпрос нормален и логичен отговор няма, особено след като е изграден и успешно функционира Държавен електронен дневник от МОН. Защо български бюджетни средства трябва да се заплащат на вече британската компания „Школо“, и то на солени цени, след като съвършено безплатно българските училища могат да използват напълно безплатния за тях, за училищата, дневник на МОН? Знаете ли какви са годишните цени на британския дневник „Школо“? От 1749 лв. за училище с под 100 ученици, което, благодарение на така наречения делегиран бюджет, едва свързва двата края, до 22 609 лв. за мастодонти и творение на образователната реформа „парите следват ученика“ за училища с по над 2000 ученици. Тези цени, разбира се, са без ДДС, а училищата, които въобще са регистрирани по ДДС, се броят на пръсти.

Според Годишния финансов отчет за 2024 г. британският дневник „Школо“ има активи в размер на 4 млн. 333 хил. лв. – повече от 4 милиона бюджетни средства, изсмукани от българската образователна система при наличието на безплатно правителствено решение. Годишният финансов отчет на „Школо“ е публикуван в търговския регистър точно преди 6 дни и числото, което посочих, е абсолютно точно оттам. През август 2024 г. Министерството на образованието и науката предложи с изменение на наредба да се спре възможността българските училища, които са български разпоредители с български бюджет, да наливат бюджетни средства в шареното, визуално погледнато, британско дневниче. В българското Министерство на образованието има здрави сили, които се грижат за българския интерес, защото въпросът за данните и оценките на учениците е въпрос на национална сигурност – нищо че ДАНС не го оцени така преди продажбата на данните на половин милион български ученици на британска компания. Само че, буквално след три дни след това предложение на Министерството на образованието от миналата година и под натиска на загрижени в кавички директори, учители, организации, чуждестранни агенти и прочие планктон, МОН се огъна и дори изтегли по унизителен начин поставеното на обществено обсъждане тогава предложение. От ВЪЗРАЖДАНЕ насърчавахме тогавашния министър Галин Цоков да не се отказва, че българската Електронна информационна система е проверена и надеждна, само че не толкова дразнещо шарена като „Школо“, но не, не се получи.

Подобно е положението и с друго компютърно приложение, масово залегнало в учебниците по компютърно моделиране за малките ни ученици от трети и четвърти клас. Независимо от изявленията, въпросите и писмата, които от ВЪЗРАЖДАНЕ направихме и изпратихме на една американска друга платформа от Масачузетс – така наречения Скрач, продължава тази американска платформа при регистрация да пита българските деца дали са мъже, дали са жени, дали са небинарни, или от друг пол. Това беззаконие МОН се опита да санира единствено и само с писмо до училищата учениците да избягват регистрация в приложението, за да не се нарушава забраната за трансджендърска пропаганда, която произтича от нашия закон и нашето предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ. Нелепо, непохватно и неработещо решение на Министерството на образованието, защото – отново, тази платформа Скрач не е българска, не е под контрола на МОН и не ни е известно МОН да прави постъпки да се справи с този мизантропски мракобесен проблем, който проблем очевидно все още не е стигнал и до администрацията на президента Тръмп.

Предвид изложеното и по повод вчерашния срив на британския електронен дневник в българските училища – така нареченото Школо, от ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме за нормативна забрана държавни и общински училища да използват електронни информационни системи, съдържащи и оценяващи лични данни на българските граждани от частни системи и особено от небългарски такива. Не вярваме на българското правителство и го призоваваме към незабавна оставка. Но още повече не вярваме на правителството на британския крал и на пакистанската му министърка на вътрешните работи. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)