Докладчик Галин Дурев

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители!

„ДОКЛАД

относно Указ № 214 на президента на Република България,

постъпил на 12 ноември 2025 г., за връщане за ново обсъждане

в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на

Закона за отбраната и въоръжените сили на Република

България, приет от Петдесет и първото народно събрание на

30 октомври 2025 г., и мотивите към Указа

На свое извънредно заседание, проведено на 12 ноември 2025 г., Комисията по отбрана обсъди Указ № 214 на президента на Република България, постъпил на 12 ноември 2025 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Петдесет и първото народно събрание на 30 октомври 2025 г., и мотивите към Указа.

На заседанието присъстваха: от Администрацията на президента – Димитър Стоянов, секретар по сигурност и отбрана, и Митко Петев, съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност; от Министерството на отбраната – Атанас Запрянов, министър, и Антон Ластарджиев, постоянен секретар на отбраната.

Указът беше представен от Димитър Стоянов – секретар по сигурност и отбрана на президента на Република България.

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът упражнява правото си на вето и връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 28, т. 2, § 33, т. 2, § 38, § 40 заедно със свързаните § 39 и § 41, както и § 42 – 45 и § 63, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Петдесет и първото народно събрание на 30 октомври 2025 г.

В мотивите към Указа президентът изразява принципна подкрепа за усилията на законодателя да усъвършенства нормативната уредба в областта на отбраната с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като същевременно акцентира върху необходимостта от прецизиране на определени текстове, за да се гарантира баланс между нуждите на системата и правата на личния състав.

Положително се оценяват измененията, насочени към насърчаване на академичния състав и разширяването на категорията хабилитирани военнослужещи, които да имат право на по-висока пределна възраст, както и възможността за удължаване на срока на служба на войниците и матросите.

Наред с това се изразяват съществени резерви относно прекомерното увеличаване на пределната възраст за висшия офицерски състав, както и във връзка с новите правила за служебно време, компенсации и отпуски. Липсата на изключения, отчитащи особеното положение на военната служба, води до нарушаване на принципите на справедливост и равнопоставеност спрямо общите трудови стандарти и създава риск от допълнителна тежест върху най-натоварените звена.

Критично се оценяват и измененията, свързани със съкращаването на срока за повторно постъпване на служба от десет на три години, както и задължителното обучение на сержанти в колежи, които могат да задълбочат кадровия дефицит. Според мотивите на президента измененията на чл. 160, ал. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не са подкрепени със статистически и финансови аргументи и са приети без необходимите обществени консултации, което поставя въпроси относно съответствието им с конституционните принципи на нормотворческия процес.

В обобщение на мотивите си държавният глава подчертава, че макар Законът да съдържа редица полезни изменения, спорните разпоредби следва да бъдат обсъдени повторно с цел постигане на баланс между нуждите на отбраната и защитата на правата на военнослужещите при стриктно спазване на принципите на ефективност, справедливост и равнопоставеност във въоръжените сили на Република България.

В хода на дискусията министърът на отбраната Атанас Запрянов изложи аргументи в подкрепа на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като акцентира, че се предлагат изменения и допълнения, чрез които се балансира системата, внася се яснота при прилагането на отделни разпоредби, с което ще се гарантират правата на военнослужещите. В допълнение поясни, че с оглед спецификата на военната служба като държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната се налага създаването на уредба, която е специфична и се отклонява от уредбата в Закона за държавния служител и Кодекса на труда по отношение на ползването на отпуските. За разлика от лицата по трудови и служебни правоотношения военнослужещите не полагат извънреден труд, те са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба. В тази връзка отчитането на обективните и субективни различия във военната служба в сравнение с трудовите, респективно служебните правоотношения, изисква различна правна уредба – на законово, съответно на подзаконово ниво.

Участие в обсъждането взе председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев.

След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което: с 11 гласа „за“, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на „Има Такъв Народ" и 1 от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“, без „против“ и без „въздържал се“, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Петдесет и първото народно събрание на 30 октомври 2025 г.“ Благодаря за вниманието.