Маргарита Махаева

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми народни представители, парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи този законопроект, разбира се, защото за пореден път ние не виждаме никакви реформи в него. Изказването ми ще започне с болната тема – възнагражденията по § 20. Въпреки критиките, които ще изложа, разбира се, няма как да не отбележа, че похвално е и приветстваме това, че все пак се заговори най-накрая за минимални възнаграждения на медицинските специалисти и на лекарите без специалност, които поне частично ги устройват към момента.

Считам обаче, че тези текстове се нуждаят от прецизиране – дотолкова, доколкото те трябва да бъдат ясни и трябва да бъдат изчистени от всякакви погрешни тълкувания. Въпреки че не става ясно тези 260 млн. евро защо идват от Министерството към Касата и после се връщат обратно, по-важното в случая е, че в крайна сметка те ще достигнат до медиците. Ние онзи ден на извънредно заседание получихме уверението, че парите няма да минават през клинични пътеки, а ще бъдат целеви от Министерството, и така считам, че е правилно – дотолкова, доколкото Касата изкупува извършена медицинска дейност, а не заплаща възнаграждение за труд.

Другото, което ми направи впечатление, е, че приложение № 1 обхваща само определени длъжности и изключва други. Тоест получава се така, че ние със закон ще определяме размера на минималната основна заплата за една част от персонала, а друга част от персонала ще трябва да договаря възнаграждението си с работодателя. Тоест получава се точно тази ситуация – за едни по закон, за други по договаряне. В този вид тези текстове няма как да ги подкрепим и считам, че и те се нуждаят също така от прецизиране.

По същия начин възниква въпросът откъде ще дойдат и средствата за допълнителните възнаграждения, които са сериозен дял от средствата за работната заплата и които са посочени в ал. 2 на новия чл. 80б от Закона за лечебните заведения. И неслучайно правилно в едно от становищата се отбелязва, че ако липсва ресурс за изплащане на тези допълнителни възнаграждения, може действително да изпаднем в ситуацията, в която медицинските сестри получават по-високи възнаграждения от лекарите със специалност.

Аз съм сигурна, че в една такава ситуация на рязко увеличение на основните заплати лечебните заведения нямат да имат възможност да диференцират тези суми според квалификацията, така както се изисква в ал. 2. Откъде ще дойдат тези допълнителни средства, не става ясно. Или поне аз не виждам откъде.

На следващо място, не е ясно и как Българският лекарски съюз заедно с НЗОК ще разпределят средствата за труд, при условие че НРД сам по себе си няма такива функции по Закона за здравното осигуряване. Трудовите възнаграждения не могат да бъдат част от НРД.

На следващо място, РЗОК също няма такива компетенции да сключва договор с лечебните заведения за отпускане на средства за увеличение на основните заплати. И няма как да не си зададем сега въпроса: тези минимални възнаграждения в приложение № 1 ще могат ли действително да се реализират, или ще останат само едно пожелание, предвид тези неща, които изложих? Въпреки че новият чл. 80б действително въвежда тези задължителни минимални възнаграждения, в текста обаче отсъстват каквито и да са конкретни санкции за неизпълнение от страна на лечебното заведение. Не е посочен орган, който ще упражнява контрол, който ще предписва мерки, какви ще са те. Или, ако лечебното заведение, например малките общински болници, ако не успее да заплати това възнаграждение, какво ще стане с това лечебно заведение? Все едни такива въпроси без отговори.

Освен всичко друго това приложение № 1 какво е? Национален стандарт ли ще бъде, някакъв подзаконов нормативен акт ли ще бъде? Съответно каква тежест ще има той – ще бъде ли задължителен, или ще бъде само пожелателен? Ако е част от Закона, как тогава, колеги, фиксираме точни суми в закон? Ами това означава ние непрекъснато с увеличаване на инфлацията да променяме Закона и той да извървява целия този дълъг път.

Няма регламентиран механизъм за актуализации. Ние неслучайно бяхме предложили възнагражденията да бъдат процент от средната заплата, а не фиксирани суми. Спомняте си, че ВЕЛИЧИЕ имаха такъв законопроект, в който бяха фиксирали суми, и тогава цялата зала единодушно реши, че така не е правилно – не може в закон да се фиксират конкретни суми за възнаграждения. Затова ние между първо и второ четене отново ще предложим да бъдат процент от средната заплата.

Другото, което ми направи впечатление по Законопроекта, е, че за поставяне на ваксини срещу COVID-19 са предвидени над 42 млн. евро. Моля народното представителство да има предвид, че за 2024 г. – тук съм си направила една справка, от COVID-19 са заболели около 10 000 души, а за 2025 г. са около 5 – 6 000 души за цялата година, или това е 0,8% до 0,11%.

След 2023 г. процентът на ваксинираните продължава да бъде около 30%. И да напомня, че съвсем неотдавна ние изхвърлихме ваксини на стойност над 145 млн. лв. И сега с този бюджет предвиждаме едни почти 43 милиона, които са 85 млн. лв. за по-нагледно, които ваксини отново ще отидат в кофата – по простата причина, че вирулентността на вируса е значително намаляла от 2023 г. насам и интерес към ваксинации няма почти никакъв. То в пика на ковид нямаше интерес за ваксиниране и се налагаше тогава правителството да отпуска и по 50 лв., и смарт часовници, и какво ли не, само и само някой да се ваксинира, а сега при този нулев интерес 43 млн. евро за ваксини срещу ковид ми се струва неправилно.

Мисля, че това са излишни пари и те биха могли да се налеят в нещо много по-полезно. Общо взето, прави ми впечатление, че и в този бюджет продължава практиката над 65% от разходите да бъдат за болнична помощ и за лекарства, като, само за справка, в страните от Европейския съюз, колеги, там процентите са 40 – 45% – отново за сметка на профилактиката и на превенцията, отново за сметка на първичната и специализираната извънболнична помощ, където увеличенията там са минимални.

Всъщност виждаме, че продължава и свръхконцентрацията на болничната помощ, което пак ще ограничи голяма част от населението в достъпа до качествена медицинска помощ. И някак си стана трайна тази тенденция повече от 40% от бюджета за болнична помощ да се разходва само от едни около двадесетина болници.

Искам да кажа, че само в РЗОК – София и Пловдив, за сведение, са концентрирани 50% от всички средства, които са отпуснати за болнична помощ, което според мен не е нормално.

Разбира се, ние подкрепяме увеличението за средствата за лекарства за онкоболни, защото, за съжаление, все още сме на едно от водещите места по онкозаболявания.

Няма как да ми стигне времето да се спра на всички елементи поотделно, но все пак мисля, че дори и тези критики, които изказах сега, са достатъчни, за да не го подкрепим на първо четене.

Текстовете трябва да се прецизират и на второ четене ще видим. Благодаря.