Васил Пандов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин управител на Националната здравноосигурителна каса, уважаеми дами и господа народни представители! Традиционно вече стана при разглеждането на законопроектите за бюджета на Националната здравноосигурителна каса да се обсъжда – съвсем нормално, какви реформи се предвиждат с този финансов план и какви контролни механизми. За съжаление – това не е първият път, разбира се, посоченият днес на нашето внимание законопроект, който разглеждаме, не предвижда никакви приоритетни политики, никакви нови реформи, включително и контролни механизми. Но ще се спра малко по-нататък за това.

Това, върху което исках да акцентирам, е една тема, която в последните няколко месеца е във фокуса на вниманието на народните представители и на обществото, а именно въпросът с възнагражденията на медицинските специалисти. И тук говорим не само за млади лекари – младите лекари са във фокуса на събитията просто защото те протестират, а другите медицински специалисти по една или друга причина не публично, но това не означава, че те са доволни от своето състояние и своите възнаграждения. Напротив, това не е така.

Ние, Народното събрание всъщност, реши да остави на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса уреждането по един траен, или по-скоро, както ще видим, нетраен начин на въпроса с възнагражденията на медицинските специалисти. Това е в пълно противоречие с всички други закони, които уреждат на някаква група професионалисти – преподаватели, учители, военни, полицаи и всякакви други групи, на които се уреждат в някакво законодателство възнагражденията. Това, което се предлага със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса…

Само да отворим една скоба – това е трети вариант. Защото, когато се обсъждаше този законопроект, включително и от Националната здравноосигурителна каса, изтекоха няколко проекта. Това, което виждаме, е един последен проект, който е различен от много от дискусиите, които бяха дадени като заявки от управляващото мнозинство. Предвидено е, на първо място, решение, което не е трайно. За разлика от един първи вариант на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в който изрично се посочваше, че трансферът от държавния бюджет се разходва целево за възнаграждения, в настоящия проект е посочено, че той се разходва за болнична медицинска дейност, тоест в цените на клиничните пътеки. Това е едно решение, което не само че не е трайно, тоест изрично е посочено, че зависи от волята на законодателя дали в съответната година ще има трансфер, за разлика, повтарям, от всички други професионалисти в различни области – и тук не правим ние противопоставянето, противопоставянето го правят всъщност тези, които внасят Законопроекта, защото те поставят лекари, сестри и другите медицински специалисти в различно положение от всички други професионалисти. Освен че ги поставят под, както образно се казва, желанието за раздаване, тоест дали съответната година управляващите ще им раздадат, или няма да им раздадат, което за мене, освен че е неравноправно третиране, е най-малкото и недостойно. Финансирането на възнагражденията чрез клинични пътеки е абсолютно неправилно.

Ще си позволя да цитирам решение на Конституционния съд, Решение № 10 отпреди няколко дни на Конституционния съд, което изрично посочва, че финансирането на възнагражденията на медицинските специалисти поставя под въпрос както реализирането, на практика, на конституционното право на гражданите на достъпна медицинска помощ, което се осъществява чрез труда на квалифицирани медицински специалисти, така и правото на труд. Тоест това, което ни казва много ясно Конституционният съд, е първо: законодателят има задължение да уреди и да посочи трайно решение на възнагражденията на медицинските специалисти. Защото Конституционният съд посочва нещо много простичко – Конституцията гарантира на всеки български гражданин достъп до медицинска помощ. Оттам нататък Конституционният съд посочва: а когато няма медицински специалисти, има ли гарантиран достъп до медицинска помощ? Отговорът очевидно е: не. И всъщност това, което посочва, е, че с регламентирането в Закон на правилата за възнагражденията на медицинските специалисти се гарантират както правото на достъп до медицинска помощ, така и правото на труд на самите медицински специалисти по смисъла на Конституцията.

И само да припомним, че в Конституцията – чл. 48, ал. 5, изрично се посочва, че със закон се уреждат минималните размери на възнагражденията, включително, както в случая може да бъде, и на медицинските специалисти. Така че предложеното решение от управляващата коалиция е в пряко противоречие с току-що излязлата практика на Конституционния съд. Не че това, разбира се, е някакво притеснение за управляващите.

Освен че не е подходящ механизмът за финансиране на възнагражденията през цените на клиничните пътеки… Между другото – тук отварям една скоба, в Комисията председателят на Комисията професор Ангелов спомена, че това ще бъде ревизирано преди второ четене. Предстои да видим, но ние виждаме това, което в момента е внесено, и това коментираме.

На следващо място, няма санкции, няма контролни механизми, както вече се каза, за спазването на тези минимални възнаграждения. И тук отново управляващите отговориха с един параграф 22, така да се каже. Тъй като наскоро те самите отхвърлиха собствения си проект, който предвиждаше санкции за неспазване на минималните възнаграждения, сега ние не можем да предложим такива по Правилник. Бих казал, че това е много интересно заобикаляне на целта, която си е поставил самият законодател – в случая да предвидят санкции, оправдават се със собственото отхвърляне на санкциите. Както казах, това можем да го наречем и по друг начин освен параграф 22. Няма да влизам в такива квалификации.

И на последно място, механизмът за финансиране на възнагражденията на медицинските специалисти, за разлика от всички други закони, е разписан по един юридически като техника абсурден начин.

В приложение на Закона имаме конкретна стойност до последния евроцент, така да го нарека, на минимални възнаграждения. Аз досега не бях виждал закон, в който пише какъв е размерът на заплатата на някого в конкретна сума. Виждал съм много закони, в които има механизъм, правила за определяне на стойност – повтарям, на стойност на възнаграждение – дали е функция на минимална работна заплата, дали е функция на средна работна заплата, дали е функция на някакви други механизми. Но това – да запишеш в закон точната стойност на заплатата на някого, макар и минимална! Тук ще заимствам, признавам си, един израз от колегата Десислава Атанасова, която вече е конституционен съдия – това е юридическа вакханалия, както тя го наричаше, а аз бих казал: една изключително непрецизна юридическа техника.

В заключение, в частта за заплатите на медицинските специалисти този законопроект не само че не решава техните искания и техните протести, ами те бяха използвани, за да се увеличи бюджетът на болничната помощ – на клиничните пътеки, както се нарича, за амбулаторни и други процедури с безпрецедентното 1 млрд. и 100 млн. лв. – казвам го в лева, или ръст от 27%, когато прибавим трансфера, който трябваше уж, повтарям, уж, да бъде целеви за възнаграждения.

Тоест това, което се постига, е абсолютна диспропорция между извънболничната помощ и болничната помощ, и то до невиждани досега...

Аз досега бюджет на Касата, който да предвижда 27% ръст на болничната помощ – такова нещо не бях виждал! И пак повтарям, цинизмът тук е, че именно протестите на лекари и сестри, които искат увеличение на възнагражденията, бяха използвани, за да отидат тези суми в кой? Ние знаем, че те няма да отидат вероятно, по този начин написано, може да бъде написано по-добре. И ние това ще направим между първо и второ четене. Тук казвам, че между първо и второ четене ние ще имаме конкретни предложения – да бъдат написани тези разпоредби така, че това, което ние ще отделим – 260 милиона евро от държавния бюджет, наистина да достигне до възнагражденията на лекари, медицински специалисти и сестри и други.

На следващо място. За останалата част от общата характеристика на Законопроекта, бих казал – нищо ново. Нищо ново дотолкова, доколкото имаме едно разпределение на средства, без никакви реформи. Доктор Симидчиев спомена: без никакви контролни механизми. Той спомена един от тях – за провеждане на обществени поръчки за закупуване на лекарствени продукти от лечебните заведения.

Има още много контролни механизми: това пациентът, както вече беше отхвърлено нашето предложение от коалицията, да получава съобщения за всяка извършена дейност; проследяване на ефикасността на терапията… Включително имаше предложения от самия управител на Националната здравноосигурителна каса в Здравната комисия – да се въведат допълнителни средства за контрол на разходите, включително удостоверяване самоличността на пациенти, присъствието им в лечебни и здравни заведения и други. Нищо от тези предложения, които самият управител на Националната здравноосигурителна каса направи пред Здравната комисия, когато ни представи резултатите от контрола, нищо от това не беше заложено в Законопроекта. Тоест това е един Законопроект, който няма реформи, няма политики. Връщаме се към най-отреченото във световната практика, а именно – целият ресурс отива за най-скъпото лечение – болничното, без адекватна профилактика и превенция, в нарушение на Националната здравна стратегия, както каза и доктор Симидчиев, и за сметка на това не постигаме единственото, което очаквахме този законопроект да ни даде като решение – въпросът с възнагражденията на медицинските специалисти. Благодаря.