Докладчик Деница Сачева

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД

на Комисията по труда и социалната политика по Проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., № 51-502-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание на 18 ноември 2025 г. разгледа и обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.

На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика: министър Борислав Гуцанов; от Националния осигурителен институт: Весела Караиванова – управител, Пенка Танева – директор на дирекция „Анализи, планиране и прогнозиране“, и Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна“; представители на работодателски и синдикални организации.

Законопроектът бе представен от Весела Караиванова и министър Борислав Гуцанов.

Според вносителите основните допускания, въз основа на които е съставен проектът на бюджет, са съобразени с параметрите на актуализираните прогнози на Министерството на финансите за периода 2027 – 2028 г.

Проектът на бюджета на ДОО за 2026 г. е изготвен в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (1,95583 лв. за 1 евро) и спазване на правилата на чл. 12 от същия закон.

В Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. са заложени следните политики по приходите:

- Минималната работна заплата за страната се увеличава от 1 077 лв. на 620,20 евро месечно от 1 януари 2026 г.

- По отношение на минималните осигурителни доходи – МОД, по икономически дейности и квалификационни групи професии е приложен досегашният подход за приравняване към размера на минималната работна заплата от 620,20 евро на всички доходи, които са по-ниски от нея.

- Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя в размер на 620,20 евро месечно от 1 януари 2026 г.

- Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава с два процентни пункта: от 19,8 на сто на 21,8 на сто – за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение 12,14 за сметка на осигурителя и 9,66 за сметка на осигуреното лице; и от 14,8 на сто на 16,8 на сто – за лицата, родени след 31 декември 1959 г., при съотношение 9,34 за сметка на осигурителя и 7,46 за сметка на осигуреното лице.

- Размерите на осигурителните вноски за останалите фондове на ДОО, както и съотношението при разпределянето им между осигурител и осигурено лице се запазват на нивата от 2025 г.

- За 2026 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

- Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. се определя на 2 352 евро.

В Проекта са заложени следните политики по разходите:

- Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трите категории труд, както и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 69б от КСО – съгласно промените в КСО от 2015 г.

- Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2025 г., се осъвременяват от 1 юли 2026 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по правилото на чл. 100 от КСО. По предварителни данни процентът по чл. 100 се очаква да бъде между 7,0 и 8,0%. Точната стойност ще бъде определена след получаване на отчетните стойности за двата показателя.

- От 1 юли 2026 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и свързаните с нея минимални размери на пенсиите за трудова дейност се увеличават с процента, определен по чл. 100 от КСО. В чл. 10 от Законопроекта е предвидено повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 322,37 на 346,87 евро.

- От 1 юли 2026 г. размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки се увеличава с процента, определен по чл. 100 от КСО.

- През 2026 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 1 738,40 евро.

- Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 9,21 евро, както и максималният дневен размер – 54,78 евро.

- Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, както и периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя.

- Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398,81 евро (780 лв.) на 460,17 евро.

- Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение.

- Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите два работни дни се изплащат от осигурителя, а от третия ден на настъпване на временната неработоспособност – от ДОО.

- Запазва се периодът, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на паричните обезщетения – 18 календарни месеца за паричните обезщетения при временна неработоспособност, а за бременност и раждане и безработица – 24 месеца.

- Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 276,10 евро.

- Прилага се разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР, съгласно която максималният месечен размер на гарантираното вземане не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати. При минимална работна заплата от 620,20 евро, считано от 1 януари 2026 г., максималният месечен размер на гарантираните вземания, изплащани от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, се определя на 1 550,50 евро.

Приходите на Консолидирания бюджет на ДОО са, както следва:

В проектобюджета на ДОО за 2026 г. приходите са увеличени общо 1 147,4 млн. евро при следните заложени изменения:

- 1 148,3 млн. евро увеличение на приходите от осигурителни вноски в съответствие с основните допускания и актуализираните разчети в прогнозата на НАП за 2026 г. по отношение на приходите от осигурителни вноски, разчетите за осигурителните вноски по реда на чл. 159 от Закона за публичните финанси и на политиката по доходите, предвиждаща увеличение на разходите за персонал с 5% през 2026 г. за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики;

- 0,9 млн. евро намаление на неданъчните приходи в съответствие с оценката основно на по-ниския размер на планираните суми на приходите по договори за предоставяне на информация, които НОИ сключва с други субекти.

Общият размер на приходите и получените трансфери за 2026 г. е 15 256,9 млн. евро, в това число получени трансфери от централния бюджет: 6 329,7 млн. евро – за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет – 267,8 млн. евро, и за покриване на недостига от средства – 6 062,5 млн. евро.

В сравнение със ЗБДОО за 2025 г. е планирано увеличение на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства със 77,5 млн. евро. Като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига ще намалее от 42,7% през 2025 г. до 39,7% през 2026 г.

Разходите по Консолидирания бюджет на ДОО са, както следва:

Общият размер на разходите и предоставените трансфери за 2026 г. е 15 256,9 млн. евро, в това число предоставени трансфери в размер на 3 783,6 хил. евро, от които 1 610,6 хил. евро за Министерството на здравеопазването, 2 045,2 хил. евро за Министерството на труда и социалната политика и 127,8 хил. евро за Министерството на транспорта и съобщенията.

При планиране на разходите за пенсии е взето предвид влиянието на демографските процеси, посочените параметри на пенсионната политика и промените в условията за пенсиониране за всички категории труд върху броя на пенсионерите и размерите на пенсиите.

Средният брой на пенсионерите за 2026 г. се очаква да нарасне до около 2 066 700 лица. По-високият брой на пенсионерите спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. с около 7 хиляди лица се обуславя от започналата през 2023 г. нарастваща тенденция в броя на новоотпуснатите пенсии, която се очаква да продължи и през 2026 г.

Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2026 г. се предвижда да достигне 541,20 евро. Номиналното нарастване е 8,5 на сто при среден размер в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. 498,61 евро. Очаква се реален ръст на пенсиите от 4,8 на сто през 2026 г. при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 3,5 на сто за 2026 г.

Брутният коефициент на заместване на дохода за 2026 г. се очаква да бъде 53,1 на сто, а нетният коефициент на заместване се очаква да достигне 69,1 на сто.

Разходите за пенсии през 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 13 421,6 млн. евро. В планираните средства са включени разходите за пенсии от държавното обществено осигуряване и държавния бюджет, както и добавките към пенсиите на ветераните от войните, добавките към пенсиите на репресираните лица по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, добавката по чл. 4 от Закона за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани.

Предвидените разходи са с 1 097,6 млн. евро, или с 8,9% повече средства за пенсии спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г.

По проектобюджетите на отделните фондове за 2026 г. резултатите са следните:

- фонд „Пенсии“– недостиг от 6 006,7 млн. евро;

- фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – недостиг от 45,5 млн. евро;

- фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – недостиг от 0,02 млн. евро;

- фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – излишък от 180,3 млн. евро;

- фонд „Общо заболяване и майчинство“ – недостиг от 127,8 млн. евро;

- фонд „Безработица“ – недостиг от 4,3 млн. евро;

- бюджет на НОИ – излишък от 6 004,0 млн. евро.

Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула.

В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. се предлагат промени, свързани с осъществяването на политиката в областта на държавното обществено осигуряване. Предвидено е, че през 2026 г. не се прилага § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, който урежда механизма за определяне на максималния размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях, а именно 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход. За 2026 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях се запазва на нивото от 2025 г. и се определя в размер на 1 738,40 евро.

С § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения на разпоредби в Кодекса за социално осигуряване.

В чл. 6, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава с два процентни пункта, считано от 1 януари 2026 г., и с още един процентен пункт, считано от 1 януари 2028 г.

С промяната на ал. 10 в чл. 6 от Кодекса за социално осигуряване се уеднаквява режимът на осигуряване на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, с този на останалите самоосигуряващи се лица, включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция.

Проектът на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. има за цел да осигури финансовата основа и да гарантира своевременното отпускане и изплащане на пенсиите, обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване и по-доброто изпълнение на основните функции на Националния осигурителен институт.

Очакваните резултати от прилагането на Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. са свързани с подобряване на финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване и повишаване на доходите от социалноосигурителни плащания.

По Законопроекта са постъпили писмени становища от Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Асоциацията на организациите на българските работодатели и Националната федерация на ловците на трюфели в България.

КНСБ подкрепя увеличаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с два процентни пункта; минималния осигурителен доход в размер на 620,20 евро; увеличаването на максималния осигурителен доход на 2 352 евро предвид относителното запазване на съотношението максимален/среден осигурителен доход, за разлика от съотношението максимален/минимален осигурителен доход, което намалява през последните 4 години от 4,2 през 2023 г. до 3,79 през 2026 г.

КНСБ изразява скептицизъм по отношение намеренията за скромното петпроцентно увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор; минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии, в които за 98,5% от позициите изискваният минимум е нивото на минималната работна заплата, в това число и на ръководителите.

КНСБ отбелязва, че амбицията да се разработи Пътна карта за реформиране на пенсионната система, не получава дори частична реализация и отражение в проектобюджета на държавното обществено осигуряване. Не се предлагат мерки за подобряване адекватността на пенсионната система. Размерът на максималната пенсия за поредна година остава непроменен. КНСБ настоява да се направи стъпка към увеличение с поне 7%.

Не се предлагат промени, които да стабилизират принципа принос – права и да изчистят някои плащания, които не почиват на осигурителни рискове. КНСБ категорично възразява на продължаващото задържане на размера на минималното дневно обезщетение за безработица на нивото на 9,20 евро и настояват за двойно увеличение. Ако това предложение не се приеме, КНСБ ще се въздържи от подкрепа на Законопроекта.

КТ „Подкрепа“ е против:

- замразяването на минималния и максималния дневен размер на обезщетението за безработица за целия период до 2028 г. включително;

- размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице;

- размера на обезщетението за отглеждане на дете до две години, което е под минималната работна заплата;

- паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата;

- увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, което според тях ще намали разполагаемия доход на домакинствата, и предлагат това увеличение да бъде само за сметка на работодателя.

Пренебрегва се императивната норма на § 6 от КСО относно размера на максималния месечен размер на една или повече пенсии без добавките, който е равен на 40% от максималния месечен осигурителен доход.

Всички данни сочат, че действащата осигурителна система не издържа на натиска на демографската криза, ниския максимален осигурителен праг, настоящата осигурителна основа, нивото на заплащане на труда, сивата икономика и явното нежелание за поемане на социална отговорност от хората с по-високи доходи.

Асоциацията на организациите на българските работодатели:

- в приходната част не подкрепят увеличаването на размера на минималната работна заплата, увеличаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с два процентни пункта и увеличаването на максималния осигурителен доход;

- в разходната част не подкрепят увеличаването от 50 на 75% на размера на обезщетението за майката или осиновителката, която не ползва отпуск за бременност и раждане, отпуск за осиновяване на дете до 5-годишна възраст и допълнителния платен годишен отпуск за отглеждане на дете до 2 години при прекъсване на неговото ползване и връщане на работа.

Българската стопанска камара, в допълнение към становището на Асоциацията на организациите на българските работодатели, обръща внимание, че като цяло мерките в приходната част не са обвързани с мерки, свързани с отстраняване на проблеми, натрупани през годините, а именно: условия за достъп до системата, осигурителен принос, връзка принос-права, адекватност на плащанията и дългосрочна финансова устойчивост, осигуряване прилагането на принципите на солидарност и недискриминация.

Няма логика обезщетение, което замества доход от труд, да продължава да бъде изплащано при връщане на майката или осиновителката на работа, според БСК. Ако държавата желае да насърчава жените да не се откъсват дълго време от пазара труда, то това следва да става чрез средства от държавния бюджет, а не за сметка на осигурителните фондове.

Националната федерация на ловците на трюфели в България предлагат промени в Кодекса за социално осигуряване, с които работещите пенсионери да отпаднат от кръга на задължително осигурените лица по чл. 4а', ал. 1 от КСО.

В последвалата дискусия взеха участие народните представители Елисавета Белобрадова, Радостин Василев, Хасан Адемов и Георги Хрисимиров, които декларираха, че няма да подкрепят Законопроекта.

От страна на работодателските и синдикалните организации, защитавайки своите писмени становища по Законопроекта, отношение изразиха Асия Гонева – КНСБ, Александър Загоров – КТ „Подкрепа“, Лидия Шулева и Зоя Паунова – от Съвета на жените в бизнеса, и Мария Минчева – заместник-председател на БСК.

След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 11 гласа, в това число 6 от парламентарната група на ГЕРБ, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ – 1; 7 гласа „против“, в това число 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 от парламентарната група на АПС и 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; без гласове „въздържал се“, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., № 51-502-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“