Йордан Цонев

Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми колеги, слушах внимателно дебата. В последните три седмици всъщност ние друго и не правим, освен да слушаме дебатите в обществото и в съответните формати по отношение на бюджета. Честно да Ви кажа, бях си приготвил друг тип изказване, но тези дебати ме наведоха на мисълта, че може би трябва да направим или поне да се опитам да направя един малко по-ретроспективен анализ, за да е ясно защо сме тук и защо подкрепяме точно този тип политика.

Колеги, в годините след влизането ни в Европейския съюз поредица от правителства създадохме и поддържахме, когато сме били в управление, когато сме били в опозиция, но горе-долу една поредица от 17 години, създадохме и поддържахме най-ниската данъчно-осигурителна тежест в Европа. Условно е най-ниската, защото този измерител включва много параметри. И ако по един параметър една е най-ниска, по друг не е точно така, но нека условно да го приемем така, защото няма никакъв спор, че е ниска. Поддържахме го това с ясното съзнание, че така създаваме конкурентно предимство на българския бизнес, който, бидейки млад, не е укрепнал, все още не е достатъчно конкурентоспособен, за да се противопостави на тежката конкуренция на икономическия съюз, в който членуваме. Тъй като този съюз е отворен откъм икономическите процеси и представлява скачени съдове, и там, където има по-добри условия, натам се оттичат съответните ресурси. И там, където има по-висока печалба, натам отиват съответните производства. С тази мисъл създадохме и поддържахме тази конкурентна среда за българския бизнес. И сега, когато се увеличи с 2 процентни пункта осигурителната тежест на вноската за фонд „Пенсии“, чухме, че това е разстрел на българския бизнес.

Когато вдигаме данък дивидент, който също е най-нисък в Европа или от най-ниските, от 5 на 10 процентни пункта, защото, подчертавам, казах го и в Комисията, не аз, а статистическите данни показват, че за тези години не е използвана печалбата максимално за капитализиране в българските компании. Статистическите данни го показват. Вместо рекапитализация, вместо реинвестиции получихме през дивидента потребление, лично потребление на собствениците. До голяма степен, нали, да не ме разберете грешно. Има компании, които направиха това, което трябваше да направят. Но по-голямата част не го направиха. Това в голяма степен определя или по-точно заличава критиката, че по този начин ние им отнемаме правото на инвестиции или възможността за инвестиции. Ами имаха тази възможност, не я ползваха. Превърнаха я в лично употребление. Сега, тяхно право е, всеки бизнесмен решава какво да направи. Но пък право на държавата е също да регулира процесите. Това правим и аз смятам, че го правим правилно. И смятам, че го правим навреме.

И тъй като говорим за икономически процеси в годините, ще спра дотук със следната констатация – много държа да я направя пред Вас. Колеги, особено към дясното се обръщам, аз принадлежа към тази част като икономист с дясно мислене. Няма вечни догми в икономиката. Няма закони, които да действат при всички условия в икономиката. Впрочем няма такива и в останалите области. Най-малкото Айнщайн ни доказва, че един от най-фундаменталните, да не кажа най-фундаменталният закон на физиката, не действа при всички условия еднакво с теорията за относителността. Как възприемате, че при една среда това е правилно, при друга среда пак това е правилно? Средата, в която се намираме, не предполага да правим това, което сме правили в средата до ковид кризата. Затова по време на ковид кризата и след кризата, впрочем ковид кризата съвпадна и с политическа криза в България.

Ние от ДПС, тук почвам вече да говоря конкретно, подкрепяхме тези бюджети, зад които дори нямаше мнозинство. Първият бюджет на Асен Василев беше без мнозинство. Ние подкрепяхме увеличаването, ние от ДПС – не ангажирам останалата част, подкрепяхме съзнателно увеличаването на пенсиите и на възнагражденията, защото те бяха свити в условията, в които държавата създаваше конкурентно данъчно предимство на бизнеса и увеличаваше разходите за възнаграждения с много малко, даже по-малко от инфлацията.

Дойде време, в което тогава това беше вече неправилно. И тук ще Ви дам още един пример. България за тези години, от които е член на Европейския съюз, страната или е била в тройката, а вече е лидер, по най-нисък публичен дълг, съотнесен, разбира се, към БВП, защото това е реалният критерий. Най-нисък в момента, в момента сме на първо място.

За еврозоната това е 90%, за Европейския съюз е 82%, а за повечето държави обаче са 100, 120, 130, 150 – най-развитите държави в Европейския съюз, ние сме с най-нисък дълг. И сега Ви питам: правим ли някаква връзка между най-ниския дълг, който имаме, и най-ниските доходи в Европейския съюз? Правим ли някаква връзка между най-ниския дълг и най-лошата инфраструктура в Европейския съюз? Аз като икономист правя такава връзка.

В годините трябваше да вземем и заеми, да правим инфраструктура и трябваше по-плавно да увеличаваме доходите на хората, за да не се налага сега конвергенцията на доходите да бъде скокообразна и да не създава проблем във фиска. Да не създава проблем в дефицита и да не създава проблем със скокообразно нарастване на дълга. Ами, когато дългът ти е бил 26% от БВП, а той 2021 – 2022 г. беше 21%, при положение че на другите е 100, как да нараства този дълг? Понеже тук чухме, мисля, че от господин Мартин Димитров, че много е обезпокоителна тенденцията, рязкото нарастване на дълга – ами обезпокоителна е.

Много обезпокоително беше, че ние сме на 20%, 2021 г., а другите са на 100. Ние какви сме? Някакъв остров на икономическата мисъл, която Европа не споделя, а те си построиха железници и влакове с 300 км в час и в момента се возиш там за 30 – 40 евро от един град до друг по 700 – 800 км разстояние, а ние тук дори нямаме елементарни условия.

Построиха си всички магистрали. Доходите, пенсиите, всичко е на едно ниво, което ние не можем да стигнем и след 100 години. Да бъда разбран правилно, защото видях, че Асен Василев в типичния му стил се опитва да прави еквилибристика със статистически данни, с изказвания, с тенденции. Не казвам, че трябва да влезем в дългова спирала. Категорично не казвам, че трябва да отидем там, където са, да кажем, Италия и Испания по отношение на дълга. Категорично не казвам, че трябва да отидем по отношение на дефицита там, където е Франция, но и категорично отричам, че в тази среда и при това състояние на доходите в България и при това състояние на инфраструктурата ние трябва да стоим там, където стояхме между 2007 г., даже между 2005 г., и между 2021 г. Това би било вече фатална грешка. Тогава беше голяма грешка, сега ще е фатална грешка.

Изправени сме сега, впрочем и предните правителства, сме изправени пред следната задача. Как да вдигаме по-бързо доходите, как да правим инфраструктура, без да влезем в дългова спирала или без да вдигаме дефицита така мащабно. Няма как да стане, господин Димитров, като съкращаваме, като консолидираме разходи – много обичам този израз, да консолидираме разходи. Ами консолидираме разходи за лично потребление на бизнеса. На мен това много ми харесва. Ще консолидираме тези разходи, ще ги превърнем в инвестиции чрез данъчна политика. Ще ги превърнем в инвестиции в общините, там живеят хората, там работи този бизнес, предприятията му са там.

Така че политиката, която трябва да водим, затова казах, че на нас, на „ДПС – Ново начало“ този бюджет ни харесва. Дали би могъл да бъде по-добър? Категорично да. Но дали би могъл да бъде по-добър в смисъла, в който ни го представят работодателите, Институтът за пазарна икономика и т.н.? Не, не би могъл. Не ИТН, а тъй нататък. Не, не би могъл да бъде. Тази посока, в която те ни казват, не би могъл да бъде, защото това означава, влизайки в еврозоната, ние завършваме напълно един цикъл, на пълна конвергенция, на пълно влизане в Европейския съюз и в неговите структури – икономиката ни, работната ни сила, всичко става скачени съдове без никакви ограничения.

Къде ще отиде да работи една медицинска сестра – в България, където получава 1600 лв. заплата, или 850 евро, или в Германия, Холандия и Белгия, където получава над 3000 евро? Отговора го знаете, нали? Къде ще отиде да работи един млад лекар? Там. Къде ще отиде да работи един строителен инженер? Там. И довчера същите тези работодатели на срещите ни проглушиха ушите да казват как нищо не е проблем, проблем е, че няма работна сила. Ами няма по тази причина. Като на един специалист в строителството му давате 2500 лв. заплата, а в Германия му дават 3500 евро, няма да има.

И сега излизат със следващо клише. Повишавате ни разходите за труд. Ами трябва си ги повишите разходите за труд, ако искате да имате работници и специалисти, защото сме в Европейския съюз, защото сме в Шенген, защото сме в еврозоната. И ако този бизнес смята, че в еврозоната, като падне и Шенген, всички ограничения, които по някакъв начин възпрепятстваха движението на работната сила, смятат, че данъчното предимство конкурентно им е достатъчно, имам лоша новина за бизнеса – не Ви е достатъчно. Други предимства трябва да търсите и този бюджет върви в тази посока.

Когато вдигаме разходите на администрацията, ние правим и се опитваме да правим силна държава чрез силни институции. Защото и в администрацията трябва да работят специалисти и те също няма да работят срещу 2000 лв. вместо срещу 3000 евро. Няма да работят, и не работят. И това го доказва знаете ли кое? Незаетостта.

Ако бях военен, щях да кажа недокомплекта. Това, че в администрацията има незаети бройки, не е за друго – никой не иска да отиде да работи за тези пари, които се дават там. Е как да направиш специалисти и силна администрация? Така че ще вървим в тази посока.

Защо службите имат такъв скок? Ами защото 10 години нямаха никакъв и защото приоритет на цяла Европа, в която ние сме, да се обърна тук към големите натовци и проевропейски партии: кой е топприоритетът на Европа? Отбрана и сигурност. В момента това е топприоритетът. В какво се изразява този топприоритет? Купуване на топове в кавички. Не, изразява се във всичко – да плащаш на тези хора, да ги наемаш, да им създаваш условия.

Затова службите за сигурност, в отбраната, всички, които са заети, ще получават такова увеличение и Вие не бива да очаквате от „ДПС – Ново начало“, че ще подкрепим каквото и да било намаляване на пари за администрацията, за институциите и за службите. Не може да очаквате от нас и няма да очаквате, казвам Ви го съвсем отговорно от името на цялата ни парламентарна група, не може да очаквате, че ние ще съкращаваме инвестициите за общините. Това трябва да продължи и ще продължи, и то трябва да продължи в мащаба, в който сме го записали – долу-горе по 2 млрд. лв. на бюджет ги бяхме записали.

Ние трябва да ги харчим тези пари, а ние ги харчим. Мога да Ви кажа до този момент какво е усвоено – осем милиарда и половина са проектите, които са заявени, в левове, все още в левове, и ако ние харчехме по два милиарда приблизително на година, за четири години тези проекти 100% щяха да бъдат изпълнени. Ама ние, за да консолидираме разходи за догматичните 3%, харчим долу-горе по един милиард – наполовина. И като питате кое е приоритет, защо едни общини, други – ами затова, защото консолидираме разходи.

Няма да консолидираме разходи, ще ги харчим тези пари за общините, ще ги харчим тези пари за хората, за персонала, защото ние ги събираме от хората и ги даваме на хората. И завършвам със следното, понеже от работодателите чух най-обидното нещо: Ние създаваме благата, ние плащаме заплатите на администрацията, ние плащаме Вашите заплати. Да им кажа: не Вие, създават ги хората, които работят при Вас. Ако хората, които работят при работодателите, ги няма, няма да има пари за нищо и за никого.

Така че да не си присвояват работодателите, че създават нещо без хората – създават със своя интелект, със своя труд, със своите знания, със своя риск, да, но с хората. Затова парите ще бъдат за хората, за общините и по тази логика, по която се опитах да Ви обясня, за да не се питате каква е логиката. Ето тази е. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)