Мартин Димитров

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Започвам с добрите новини в този законопроект. От доста време от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ настояваме за внедряване в България на Директивата, която дава възможност на малки и средни предприятия, които осъществяват дейност на територията на няколко страни от Европейския съюз, да ползват кумулативен праг за регистрация по ДДС от 100 000 евро, което би им позволило, когато примерно работят в България и Румъния едновременно, давам Ви такъв конкретен пример, общият праг, който да ползват, да бъде до 100 000 евро и да не се налага да правят регистрация в другата страна, в която работят, след като са регистрирани в България. Имайте предвид, че България е една от петте страни, които последно ще въведат тази европейска практика, така че има забавяне и по тази причина задавахме множество въпроси към Министерството на финансите с настояване това предимство, тази възможност за малки и средни предприятия да бъде реализирана и в България.

Сега това се случва и това е нещо положително, което ще насърчи малките фирми да работят на територията на повече от една страна – членка на Европейския съюз. Защо това е измислено, колеги? Измислено е, за да се насърчат малките компании да оперират в цялата общност. Това е идеята зад тази европейска директива. Нещо положително, пак повтарям, но за съжаление, се позабави България в нейната реализация. Но ползата за малките български компании и въобще за малките европейски компании е очевидна и е голяма.

Сега, за съжаление, в Законопроекта има текстове, които будят безпокойство. Те са вероятно създадени с цел намаляване на данъчните измами и ние подкрепяме тази цел. Но, колеги от Министерство на финансите, трябва много внимателно да се види границата между това да се налагат проблеми и ограничения за бизнеса и да се ограничат всички измами. Ние Ви подкрепяме и аз съм сигурен, че цялата пленарна зала иска борба с данъчните измами, разбира се, но в случая, както сте написали конкретни текстове – например промяна на режима на ползване на данъчен кредит при сделки с чуждестранни клиенти, излиза така, че когато на практика се въвежда допълнително изискване за ползване на данъчен кредит при осъществяване на доставки с място на изпълнение в чужбина, такива доставки ще трябва да бъдат с право на приспадане на данъчен кредит и в съответната друга държава. И сега възниква въпросът: ако става въпрос за други страни, които нямат системата на ДДС – въведена, както например това е САЩ? Знаете, че ДДС е основно европейска концепция – първо е въведена във Франция, а след това в други европейски страни, в САЩ има данък върху оборота.

Давам САЩ просто като пример за голяма икономика. И когато български контрагенти работят със Съединените щати, по тези текстове има опасност да няма признаване, което Вие сте посочили – да няма признаване на данъчен кредит. Затова Ви призоваваме: това са решими въпроси, това са въпроси, които между първо и второ четене, при добро желание, могат да бъдат решени. Призоваваме Ви да направите работна група, в която да поканите Института на дипломираните експерт счетоводители, за което, между другото, има ангажимент в Бюджетната комисия, така че тук да се потърси компромис. Едновременно, разбира се, всички Ви подкрепяме за борба с данъчните измами, но да не остава съмнение, че тормозим или ограничаваме българския бизнес, тоест този баланс заедно да го постигнем. Същото важи относно сделки с държави – членки на Европейския съюз.

Вие сте написали, че съобразно правилата за доказателство на тежест българските предприятия ще трябва да доказват пред НАП данъчния режим, приложен в съответната друга държава – членка на Европейския съюз, което ще се наложи за нас да бъдат ползвани данъчни консултанти и въобще усложняваме тук също живота на бизнеса. Пак вероятно идеята е борба с данъчни измами, но молбата ни отново е за прецизиране на текстовете, да се помисли как да бъде направено по начин, по който да няма допълнителни разходи за малките български компании.

Давам Ви друг пример: промяна на ДДС режима за доставки на стоки с монтаж и инсталации. Това са параграфи 12, 15, 16. Вие променяте режима, когато става въпрос за компании, установени в Европейския съюз. Досега такива доставки, по които получател е българско лице, регистрирано по Закона за ДДС, подлежаха на самоначисляване и според нас работеше добре този механизъм.

Вие вероятно имате данни за нарушения. Добре, но това, което правите, ние си го представяме така: дори монтажът и инсталацията да отнемат един ден на фирма, която е регистрирана в Европейския съюз, тя ще трябва да се регистрира по ДДС по българското законодателство. Възниква въпросът дали това не е прекомерна тежест и дали другите страни в Европейския съюз правят така.

Отново се обръщаме към Вас добронамерено. В работната група тук да се потърси прецизиране и отново баланс между двете неща. Да, мерки срещу данъчните измами, но не и прекомерно усложняване на условията за правене на бизнес. Същото важи за услугите, които се правят на база марж. Досега в оборота, който се случва по ДДС, се взимаше самият марж, а сега оставаме с впечатление, че искате да вземете цялата стойност на тези сделки, което ни притеснява дали няма да доведе до стимули за по-малко плащане на данък добавена стойност. Имайте предвид, че целият парламент, всички ние, искаме максимална събираемост, и тук дали няма да постигнете обратното – повече сива икономика, също е текст, по който между първо и второ четене да поговорим.

Така че се надявам, при добросъвестно отношение от страна на Министерството на финансите тези въпроси са решими и трябва да бъдат решими, така че добрата първоначална цел България да въведе европейската директива, която позволява на малките фирми да комбинират праговете за регистрация по ДДС в Европейския съюз, това да е основното нещо, то ще подпомогне малките компании в България да оперират на територията на няколко държави от Европейския съюз. Това да не бъде помрачавано от други текстове, които се възприемат като тежести и евентуални проблеми за българския бизнес.

И последно, една скоба, не бяхте прави, колеги, да намалите прага за регистрация по ДДС, националния български праг от 166 на 100 000 лв. Да, тази материя не се засяга от сегашния законопроект, но все пак да Ви кажа, че отнехме възможности на малките фирми в България. От това нямаше да имате загуби на приходи в бюджета, а създаваше възможности за повече развитие, така че и този разговор ще го водим. Ние отново предлагаме в сегашния бюджет и ще предлагаме възстановяване на националния български праг за задължителна регистрация по ДДС от 166 000 лв. И така, колеги, надявам се по време на работната група проблемните въпроси да бъдат решени. Благодаря.