Драгомир Стойнев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Този въпрос трябваше да бъде насочен към министъра на културата, няма как министър-председателят да отговоря. Тъй като и министърът на културата не може да отговори, тогава към вицепремиера, който отговаря за култура, а именно господин Караджов. Така че съжалявам, но все пак мина една година, елементарно е да се запознаете с Правилника.

Но конкретно за въпроса. Става въпрос наистина за действия тепърва, които ще се правят за реконструкция, при положение че още няма план, одобрен план за парка пред Общината. Там наистина съществува паметник, който за нас е символ. Ние го почитаме и считаме, че на този паметник мястото му е там.

Това, което имаме като уверение от ръководството на Общината, е, че паметникът няма да бъде пипнат, което е много, много добре. Защото БСП винаги е настоявала паметниците, както каза министър-председателят, да не се докосват, защото харесва ли ни, или не, това е нашата история. Ние не сме като ПП-ДБ, които режат паметници само и само за да се покажат колко са велики и какви са евроатлантици, които ходят и се снимат и им е изключително приятно. Ние считаме, че когато става въпрос за история – хубава или лоша, това е нашата история и тя трябва да се почита. На този етап очакваме наистина да има конкретен план, да бъде съгласуван с Министерството на културата. Все още такъв няма, но сме изразили ясното становище, че искаме да бъдем запознати във всяка една стъпка, която ще се предприеме оттук нататък.

Категорично сме против да се правят каквито и да е действия, каквито и да е политики относно паметниците, относно миналото. И това може да е един интересен дебат, който трябва да го проведем, защото същото важи и за историята в учебниците. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защото дали ни харесва, или не, България – от една от държавите, в която половината население е било неграмотно, става една от най-индустриалните държави в света. Защото сега седим и гледаме Космоса. Навремето пращахме и космонавти, имахме и олимпийски шампиони, а сега просто седим и гледаме как някои други печелят медали, а ние дори не можем и да се класираме. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че това е разликата между нас и Вас. Историята, каквато и да е била, трябва да бъде една за всички ни. Едни могат да я отричат, други могат да ѝ се радват, но тя трябва да се изучава – и то не само едната ѝ страна. Благодаря Ви.